Лили Големинова
На 23 април бяха връчени наградите на конкурса "Златна пролет" за нова българска поп/рок песен. При това за 45-ти път! Събитието се състоя в "София лайф клуб" - перфектното място, според мен.
Беше пълно с една наистина цветна публика, сред които се мяркаха закови за българската музика лица от различни поколения. Водещ - по традиция - Богдан Томов, с много лекота, за което спомогна и добрият и стегнат сценарий. Самото събитие се движеше в темпо, групите се сменяха непринудено и неусетно, без "увисвания". За отбелязване е фактът, че 12-те песни финалисти прозвучаха на живо по-добре - или поне по-завладяващо, отколкото в записния им вариант. Много добро сценично решение - на голям екран зад изпълнителите вървяха кадри от техни живи изпълнения, снимки от личен архив и всичко се получи някак "като на Запад".
Журито бе представено след първите 4 песни - това разчупи добре цялостната схема. Съставът на журито - достатъчно авторитетен в лицето на Константин Цеков ("ФСБ"), Веселин Тодоров ("Фактор"), Пепи Писарски ("Атлас")... и за цвят - агент Тенев и Гергана Турийска. Те определиха двете големи награди - втората получи Валди Тотев (може би най-утвърденият изпълнител, "дръзнал" да се яви) за "Дворът на рая" - песен с характерните за него красиви теми в пианото, с една приятна носталгия в текста на Димитър Керелезов - поднесена непосредствено и непринудено.
Голямата или първата награда бе присъдена на най-младия финалист - Симеон Едуардс за "In the Light". Той е на 23 години, класически пианист, но с много широк музикален кръгозор, негови са и музиката, и текста, и аранжимента - "явно не се доверява на никого" - както шеговито бе представен от Богдан Томов. В песента се усещаха много влияния - и от Бийтълс (в интродукцията), и от Сара Маклоклън, и от някои по-нови рок групи. Наградата бе връчена от генералния директор на БНР Радослав Янкулов, който с присъщото си чувство за хумор започна с фразата, че преди 45 години са го изгонили от хор "Бодра смяна" и оттогава си мечтае да се докосне до голямата награда "Златна пролет" и ето че най-после това се сбъдва... макар и само за да я предаде в ръцета на Симеон Едуард, който съвсем логично получи и наградата за дебют - запис на песен в Българското национално радио.
Другата голяма награда - едночасов рецитал на Eurosonic в Грьонинген (един от най-големите световни форуми за новото в музиката, където има куп продуценти) и където досега са се представяли Акага, Д-2, Gravity Co, получи OJ - Огнян Драндийски. Неговата песен "I will always remember you" - много радиофонична, типичен нов американски рок, свободното му поведение на сцената, небрежната визия, опитът от живота отвъд океана - всичко това дава надежди за едно добро и смислено представяне в Холандия.
Наградата на слушателите на БНР (над 1500 гласували на сайта на конкурса) отиде при група "Ла Текст" с вокалист Елена Пенева - дама с много таланти, която мнозина познават като ПР и организатор на фестивали, се оказа прилична певица с добро сценично присъствие. Изобщо "Ла Текст" бяха сред добрите попадения на този конкурс.
И наградата на журналистите - както отбеляза водещият Богда Томов "тя никога не съвпада с избора на публиката, нито с избора на журито" бе за Мартин Александров и песента му "Infinity is Over". Интересен певец (на мен в първия момент блендата му малко ми напомни за Джош Гробан), интересна песен, интригуващ аранжимент.
Важното е, че конкурсът изглеждаше по-жив отвсякога. Песните финалисти (с малко изключения) имаха модерно, градско някак звучене, много различни, покриваха широк музикален периметър и - което е много важно - и младите имаха уверено и свободно поведение на сцената.Като казвам широк музикален периметърм, да добавя към изброените групи и изпълнители Боян Михайлов - в негово лице присъстваше естрадата, духа на "Златния Орфей" - няма лошо.
Добър беше изборът за мини-рецитал - групата "Гологан" с вокал изключително симпатичната американка Анджела Родел. Песните (особено последната) създават една добра рок картина, с приятно впечатляващото народно пеене на дамата (доктор по етномузикология... и актриса в "Седем часа разлика"). Само песните бяха малко повече от необходимото - спокойно можеха да пропуснат тази без етно-елементите - банална и обикновна, единственият намек за скука в тази така свежа вечер.
Да добавя може би на финала и името на "Ламберуда" - сформирана от добре познати музиканти, типична клубна група, с уверения глас на Елена Сиракова - въпреки че не получиха награда, песента им "Искам" бе поредното доказателство за доброто развитие на клубната музика у нас, в стилистиката на "Инкогнито" и "Брен ню хевис". Затова и започнах с думите "клубно ми е..."
А съвсем на финала - както и беше на церемонията - аплодисменти за всички, които правят нова българска музика! И за фестивала "Златна пролет" - защото на зрялата възраст от 45 години той е по-свеж отвсякога.
