Малкият остров Св. Анастасия и ордите туристи

На този малък остров попаднах за първи път преди няколко години. Нямаше шумни реклами, които да казват как се стига дотам, а малко корабче, което качваше 3-4 души за по 10 лева и ги водеше от моста в Бургас до остров „Света Анастасия“. На борда пасажерите се наслаждаваха на порция миди, чаша бира и приятен разговор. Островът беше дива приказка, а стъпването на брега – съпътствано от тръпката, че ти и твоите двама-трима спътници сте единствените, които се докосват до красотата на острова.

Разходка по брега, близък поглед от фара към морето, надвиснали наоколо смокини. Удоволствие, което всеки трябва да има право да изпита.

След тази разходка се появи друг филм, заснет на Света Анастасия – „Островът“ на Камен Калев. Появи се и голям интерес към мястото, а островът беше превърнат в невероятна туристическа атракция, която бива рекламирана дори от големите западни агенции. И картинката се измени рязко.

Завръщане на малкия остров

До Св. Анастасия може да се стигне с кораб от Морската гара в Бургас, който тръгва на почти всеки кръгъл от 10 ч. сутринта до 17 ч. вечерта. Има телефони, на които всеки може да си запази място. Попаднали сме на корабче с гръмкото име „Кук“. То е голямо и червено, побира 210 души, но за щастие, рядко толкова много хора тръгват натам в един и същ час.

Надяваме се, че можем да си вземем билет предварително, но се оказва, че това е само илюзия.

Затова всички стотина туристи се редим на „българска опашка“, за да се качим на кораба – който успее да избута другия, се качва първи. На палубата мъж брои парите за билети, а за респект до себе си е поставил изключен касов апарат. След около 30 минути вече всички сме натоварени и готови за тръгване. Няма бира и миди, но пътуването е приятно.

Островът се оказва много различен от онова, което помня. Като на кино двойка се жени точно в този момент – с бели столове и развети от вятъра бели покривки наоколо. Краси и Любо са обявени за съпруг и съпруга, а около тях освен най-близките им, сме се скупчили и стотината туристи от „Кук“.

Островът се е сдобил и с музей от последната ми визита насам – срещу 6 лева вход желаещите получават няколко стаи бутафория, в които развалени проектори показват картинки, или не показват нищо, заради липсващи файлове. Всичко, което музеят разказва за историята на острова, може да бъде намерено онлайн с доста повече подробности, затова, ако ви се случи да попаднете там, не губете време с музейни експозиции.

Мястото си има и две нови атракции – кръчма с храна, бира и препечен хляб и кафене. Предлагат се и стаи за гости за тези, които искат по-дълго да останат на острова.

Някои неща са останали същите, въпреки новопридобитата популярност на острова. Едното е малкият храм, който продължава да носи много чисто усещане, независимо от това, че кръчмата е долепена до една от стените му. Второто, останало непроменено, е кристалната вода, до която туристите рядко стигат в своя час престой, преди да се качат обратно на кораба към Бургас.

Вероятно единствените, които могат да усетят напълно острова такъв, какъвто е бил преди ордите туристи, са тези, които остават там дори след заминаването на гостите. Онези, които могат да посрещнат и изгрева, и залеза, загледани в безбрежното море.