Мисията невъзможна
Брайън Де Палма решава и филмира на кино изключително популярния сериал, създаден от Брус Гелър. Резултатът е един от най-добре направените зрелищни екшъни, който и досега си остава класика. А Том Круз е способен на всичко, или поне така си мислиш, докато го гледаш. 20 години по-късно „Мисията: Невъзможна“ е огромен франчайз, който, с дребни изключения, е все така добър и гледаем.

Код: Счупена стрела
Отново изключително приличен екшън, в който Крисчън Слейтър свети ярко и широко и критиците му вещаят светло бъдеще. Но ние знаем историята – нещата не се развиват по този начин. Това не прави „Код: Счупена стрела“ по-лош. Отново един от изключително приличните екшъни от едно време, които вече не се правят някак си.

Блясък
Един от филмите от 1996-а, които хората малко и рядко помнят. Затова пък е в нашата селекция. Джефри Ръш играе пианиста Дейвид Хелфгот, който подобно на повечето гений има проблем с болест. В неговия случай – шизофрения, с която се бори дълго и жестоко. Затрогващ, подобно на „Красив ум“, „Блясък“ е една от прекрасните драми на 1996-а. А пък Джефри Ръш получава първия си „Оскар“ за него.

Народът срещу Лари Флинт
Перверзно-похотливият филм на един от най-големите майстори в киното изобщо – мистър Милош Форман е класика. Запомнете това. Лари Флинт – издател на порнокласиката Хъслър, възстава за свободата на словото и дори се кандидатира за губернатор. Историята на този абсолютен ненормалник и гений донякъде, е обезсмъртена по перфектния начин от Форман. А Уди Харелсън влиза в кожата му като ръкавица.

Английският пациент
Скъсваща сърцето военна драма за една невъзможна любов. Режисьорът Антъни Мингела е доказал не веднъж, че стане ли дума да разкаже трогателен разказ за най-нещастните или велики мигове на някой човек, то той е майстор. Филмът е носител на 9 Оскара и ако не сте го гледали сте изпуснали.

Заличителят
Малко след като е Терминатор, екшън кариерата на Арни започва да върви все нагоре и само нагоре. „Заличителят“ е един от филмите с него, които адски харесваме. Без да има претенции да бъде кино или да е нещо по-различно от съботно-неделно удоволствие на дивана вкъщи, филмът е добре построен екшън за един мъж, който е натопен за убийство. И тогава и днес си става за гледане.

Евита
Мадона всъщност може да играе, стига да попадне на подходящия режисьор и на подходящата роля. Алън Паркър прави музикален филм за Евита Перон – аржентинска певица, която става първа дама на родината си и е обичана, уважана и доста по-ценена от мъжа си. Мадона пък пее и играе като никога.

Фарго
Наистина ли има човек, който да не е гледал черната криминална класика на братя Коен? Ако има такъв, то юбилеят от 20 години на добро кино е перфектният начин да поправите тази несправедливост. С остра картина, диалог и безумно действие, Джоел и Итън Коен разказват ненормалната история на отчаян търговец на коли, който, опитвайки се по най-нелепия начин да спечели пари, се забърква в серия от убийства. Нищо при братя Коен не е такова, каквото изглежда, а „Фарго“ е истинско бижу в богатата им филмография. А после може да си причините и сериала.

Писък
Първата част на превърналия се в култов франчайз на майстора на модерното страшно в киното – Уес Крейвън, излиза през далечната 1996-а. „Писък“, хорър маскиран като тийн история, разказва за зловещите убийства на група тийнейджъри от сериен убиец известен като Ghostface. Филмът е толкова успешен, че има няколко продължения, а Ghostface се е превърнал в един от най-разпознаваемите злодей в киното.

Денят на независимостта
Извънземни нападат света, Уил Смит го спасява. В доброто старо време, когато апокалиптичните или disaster movies изглеждаха добре, е времето, когато се правеха филми като този. Изключително приличен филм, в който Роналд Емерих все пак не успява да пресоли манджата на експлозиите и фантасмагориите. А Уил Смит, Джеф Голдблум и Бил Пулман правят удоволствието двойно.

Време да убиваш
Брутален роман на Джон Гришъм, който разказва за убийството на членове на Ку-клукс-клан от чернокож мъж, чиято 10-годишна дъщеря е изнасилена от тях. Теми като секс, педофилия, расизъм и сексизъм са любими на американското кино. Някои неща им се получават добре, други не. Този филм е един от приличните примери, които няма да ви оставят с лош вкус в устата.

Първичен страх
Един от филмите, които минават незабелязано, а не трябва. Едуард Нортън прави брилянтно изпълнение на момче с раздвоение на самоличността, което убива свещеник. Ричард Гиър е адвокатът, който решава да го защитава, а филмът носи първата номинация за „Оскар“ на Нортън. Просто, защото той е толкова добър.

Ромео и Жулиета
Баз Лърман – режисьор театрал, обичащ пищността, дори леката изкуствена игра и показност, взима една от най-известните класики на Шекспир и го пренася в наши дни. Уловката? Текстът, който е изцяло диалогичен разбира се, остава в оригинал. Така имаме пищови, травестити, шантава музика, Леонардо Ди Каприо и Клеър Дейнс, и богатия език на Шекспир в най-известната любовна история в света на литературата.

Слийпърс
Бари Левинсън прави една от най-добрите драми с криминални елементи за онова време. Историята на четири момчета, които са изпратени в поправителен дом, заради шега, която се обърква и там са малтретирани и изнасилвани, някак ви влиза под кожата. Пътят към отмъщението не води до нищо добро, но пък е прекрасен повод за филм.

Космически забивки
Нищо особено като кино, но истинко guilty pleasure удоволствие от 1996-а. Който е бил по-малък едно време, знае, че „Космически забивки“ ще си остане „тъпият филм, който всички сме гледали и обожаваме“. Майкъл Джордан и картинките от Looney Tunes играят заедно и дори изпраскват един баскетболен мач. А cheese музиката, начело с песента на R. Kelly, е онова, което прави грешното удоволствие от този филм двойно.

Джери Макгуайър
Отново имаме Том Круз, за когото спокойно можем да кажем, 1996-а е била добра година. Спортната драма показва най-доброто от Круз, като вади на бял свят името на Рене Зелуегър и печели „Оскар“ на Куба Гудинг Джуниър. „Джери Макгуайър“ е кино удоволствие, което може да се сравни с това да гледаш любимият си филм отново и отново и никога да не ти омръзва.

Скалата
Хората удобно обичат да забравят, че Майкъл Бей не е само режисьорът на „Трансформърс“ и лесно го заклеймяват. Но преди да се продаде на аутоботите, Бей правеше прилични, направо готини филми. „Скалата“ е един от тях. Шон Конъри и Никълъс Кейдж са в тандем на доктор и бивш затворник, които трябва да спрат луд генерал да изтрепа половин Калифорния. Ед Харис е перфектният антагонист, а „Скалата“ все още е перфектното удоволствие за някоя вечер.

От здрач до зори
Вампири, Джордж Клуни, Харви Кайтел, Джулиан Луис и малко особен екшън с елементи на фентъзи. Сценарият на филма е на Куентин Тарантино, затова нищо в него не трябва да ви изненадва. Тарантино играе и една от ролите. Режисурата пък е поверена на Робърт Родригес, което автоматично значи удоволствие от начало до край.

Трейнспотинг
Един от най-надрусаните филми за своето време и всъщност такъв и до днес. Няма лента с наркотици и убитаци, като тези в разказа на Ървин Уелш, които да бият историята на „Трейнспотинг“. Дани Бойл режисира, а великолепната петорка Джони Лий Милър, Юън Макгрегър, Юън Бремнер, Кевин Маккид и Робърт Карлайл играят група от най-ненормалните наркоми в този пищен откачен град Единбург. Говори се, че продължението „Порно“ вече се готви. А до тогава – „Трейнспотинг“ да се наизустява.

Откуп
Времето, когато Рон Хауърд правеше добро кино, вместо блокбастърно или се занимаваше с Дан Браун, беше отдавна. Близо 20 години отдавна. „Откуп“ е един от екшъните на режисьора, които не могат да се мерят с другите му филми, като „Красив ум“ например, но пък е едно от заглавията, които са направили 1996-а по-добра година. Мел Гибсън търси отвлечения си син, а Гари Синис е прекрасен като подкупно ченге.