Колко поезия има в правото

Ако името предопределя съдбата ти, то да получиш прякор в гимназията може да се окаже решаващо. Питайте юристът поет (или поетът юрист) Иван Брегов, който получава „фамилията“ си в училище след публикация в списание „Пламък“. Негов „кръстник“ е поетът Георги Константинов. Повече от 10 години той е по-известен с това име, отколкото със собственото си. Казва, че му звучи архаично и соц – нещо, което ненавижда, но това му дава възможност да не се самозабравя и да гледа с ирония на себе си.

Иван Брегов е от онези харизматични личности, които могат да говорят за всеки и всичко и да го правят страшно убедително. Вероятно по тази причина беше поканен и като лектор на тазгодишното издание на форум „Ключ“, където говори за правосъдие – тема от изключително значение, която обаче все още звучи твърде скучна, за да достигне до по-широк кръг от хора.

Със стой си кротко в офиса не става

В последните няколко години се е хванал да работи за различни каузи и въпреки че определя себе си като мързелив човек, работи всеотдайно. Докато се бори за съдебна реформа, пише поезия. Докато пише поезия, прави издателство. Докато прави издателство, работи усилено в Съюза на съдиите.

Според него самите ние – хората от българското общество, сме си виновни за положението, в което се намираме. „Не искайки да живеем в добра общност, сме се докарали дотук – да не можем да живеем въобще нормално. И ние сме виновни за това“, казва той. Представя си обществото като добре режисиран филм, в който „някакви лъскави прости хора, забогатели по неизвестен за нас начин, който не е основан на икономически принципи“ диктуват правилата.

„Искам да направя нещо, а с обикновените методи на „стой си кротко в офиса и си работи в корпоративния свят, има кой да се грижи за нещата“, това не става,“ казва той. Затова и използва всяка възможност, за да применя нещата.

Поезия в правото

Една от каузите му е правото. Шегува се, че е станал юрист, защото не умеел да кърпи обувки добре, а правото също е изкусен и замиращ занаят.
„Моят дядо беше много почтен мъж и обичаше да казва: “Виж какво, мойто момче. Гледай да не оставаш без занаят. Това за един мъж е непростимо“, казва Иван.

Според Брегов правото е изкуство на доброто и справедливото, защото то е над закона – „по-висше е, хем ти дава добра дисциплина, защото е неизбежно свързано с философията“.

И ако на пръв поглед поезията и правото нямат допирни точки, то Иван припомня, че съществуват не един и два примера на български и световни автори юристи.

Битка за поезия

Според Иван литературният живот е „много красиво, естетично отражение“ на онова, което се случва на всички нива в обществото и страда от същите проблеми – действат непрофесионализмът и критерият на познанството: „този ми е симпатичен, този не ми е симпатичен“.

Брегов казва, че избягва да общува с литературни хора, а това го спасява все още, за да може да пише. В края на миналата година заедно със Стефан Радев се заеха със смелото начинание да си направят собствено издателство – „Брегов и Радев“. Със собствени средства издадоха на български „Популярна книга за котките от Стария опосум“ на Т.С. Елиът. Преводът е дело на Стефан, който започнал да го прави почти на шега – за приятелите си. Впоследствие двамата с Иван решават да издадат преводите в книга.

Тя срещна широк обществен отзвук и…негативна критика – явление рядко за българската литературна сцена. „Тази негативна критика дойде по време на празниците, което помогна много на продажбите. Повече от половината тираж беше разпродаден“, казва Брегов.

Той признава, че грешки в превода наистина има и изтъкването им може да бъде само от полза. „Ако всички ние правим такива критични бележки към всички останали преводи на съвременните български автори, нашата литература ще бъде по-добра“, казва Брегов.

Благодарение на критиката второто издание на „Популярната книга за котките от Стария опосум“ ще бъде подобрени. Очаква се в края на годината „Брегов и Радев“ да издадат нова книга, отново преводна, но засега запазват в тайна името на автора.

„Кладенец се копае на едно място, Иване!“

Това е най-добрият съвет, който Брегов някога е получавал, защото съдържа в себе си търпение, последователност, смирение пред трудностите, изграждането на цялостен характер и всеотдайност на нещата, които правиш. Въпреки това продължава да копае няколко кладенеца едновременно. Казва, че компенсира мързела си с всеотдайност. „Ако това е някаква правилна формула на живота, може би ще има резултат“.