Как училището убива креативността

Сър Кен Робинсън прави забавна и дълбоко мотивираща теза за създаването на образователна система, която подхранва (вместо да подтиска) творчеството.

“Всяка образователна система на земята има същата йерархия в предметите. Всяка една. Независимо къде отидете. Ако сте си мислели, че са различни — не са. Най-горе са математиката и езиците, след това хуманитарните и най-долу изкуствата. Навсякъде на Земята.

И също така във всяка система, има йерархия в изкуствата. Рисуване и музика са на по-високо ниво отколкото театъра и танците. Няма образователна система на планетата, където да се преподават танци на децата всеки ден така както се преподава математика. Защо? Защо не? Мисля, че това е твърде важно. Мисля, че математиката е важна, но също са и танците.

Ако посетите образованието като извънземно, и попитате „За какво служи общественото образование?“ Мисля, че ще трябва да заключите – ако погледнете резултата, кой наистина успява в това, кой прави всичко както трябва, кой обира всичките пчелички, кои са победителите –мисля, че достигате до заключението, че целта на общественото образование навсякъде по светае да създава университетски професори, коментира Андерсън.

Образователната ни система е продукт на идеята за академичната кадърност. И за това си има причина. Цялата система била изобретена – когато по света тогава реално не е имало обществено образование преди 19-ти век. Те били създадени за да срещнат изискванията на индустриализма. И йерархията на системата е основана на две идеи. Номер едно, че най-потребните кадри за работа са на върха. Второто нещо е академичната кадърност, която наистина доминира нашето мнение за интелигентността, защото университетите са създали системата по свой образ и подобие. Ако се замислите, цялата система на общественото образование по света е дълъг процес на университетски прием. Това е един интересн „TED talk“ и си заслужава да го видите.