В понеделник се състоя тестиране на индийската балистична ракета „Агни-4”. По този начин отбранителният потенциал на Индия се попълни с ракета с далечина на полета до 4000 километра, способна да носи бойна глава (в това число и ядрена) с тегло до един тон.
За разлика от 2012 година, когато световните медии активно коментираха първите изпитания на индийската ракета „Агни-5”, този път работата се ограничи със сухи осведомителни съобщения. Дори пакистанските медии всъщност цитираха съобщенията на индийските си колеги, без да ги допълнят с някакви коментари.
Това е странно, защото въпреки че „Агни-5” има по-голяма далечина на полета (минимум 5000 километра), но до приемането й във Въоръжените сили е още далеч – искат се още много тестирания. А „Агни-4” може да дойде в армията на Индия буквално в близкото бъдеще.
Защо ли решителното засилване на индийския ракетно-ядрен потенциал не предизвиква съответната реакция на медиите и експертите? обясненията са няколко.
Ракетите с такава далечина на полета не могат прекалено да вълнуват Пакистан – страната, която особено ревниво следи нарастването на отбранителния потенциал на Индия. За удар по която и да е точка на неговата територия са достатъчни и по-стари ракети, каквито вече има в армията на Индия.
Всъщност, изпитанията на „Агни-4”, както и тези на „Агни-5”, са адресирани не на Пакистан. Но Китай засега може да се чувства относително спокойно: той има ракети, които по своите характеристики значително превъзхождат индийските. Така че засега количественото увеличаване на индийския потенциал не води до качествени промени на баланса на силите в региона.
Но самият процес на постепенно нарастване на военните потенциали на възможните противници не може да не тревожи. В днешни условия е трудно да се очаква, че някоя от страните ще се реши от геополитическа конкуренция да премине към военно противоборство. Но положението в Тихоокеанския регион се променя стремително – и далеч не в най-добрата насока.
Китай засилва своето икономическо, политическо и военноморско присъствие в зоната на Индийския океан. На свой ред Индия все по-активно развива сътрудничество (в това число и военно) със страни от Азиатско-тихоокеански регион, в това число и с онези, които имат неуредени проблеми с Китай. И накрая, САЩ все по-решително претендират за участие в азиатските работи. И в тези условия по-нататъшното увеличаване на военните потенциали едва ли може да се смята за позитивен фактор, пише Гласът на Русия.