Има ли корупция в Бундестага?

За десет години депутатите в Бундестага така и не успяха да въведат по-строги правила в превенцията на корупцията. Новата голяма коалиция сега е амбицирана да промени това положение, предава Дойче веле.

„Тази година се навършват десет години от приемането на конвенцията на ООН срещу корупцията, т.е. вече 10 години Германия така и не е ратифицирала тази конвенция“, посочва Еда Мюлер, председателка на германската секция на „Трансперънси интернешънъл“. Това би трябвало сега да се промени – или най-малкото така е записано в проекта за коалиционен договор. Въпросът не търпи повече никакво отлагане, понеже по разпространението на корупцията Германия е на едно ниво с държави като Сирия, Северна Корея или Судан, посочва Мюлер. Но не заради това, че алчни германски икономически босове дават подкупи за да се сдобият с примамливи обществени поръчки, а защото „както нееднократно са подчертавали водещи представители на германската икономика – за много от държавите по света не е разбираемо това, че Германия все още не е приложила тази конвенция“.

Причината е друга: в продължение на десет години именно депутатите в Бундестага така и не можаха да се споразумеят и да си наложат по-строги правила. Защото искат да бъдат подкупвани? – Естествено не, казва председателката на фракцията на Социалдемократическата партия Кристине Ламбрехт: „Трябва да можем да обменяме мнения със синдикатите или със съюзите на работодателите във връзка с техните интереси. Аз трябва и в бъдеще да мога да изпия чаша кафе или да приема някоя покана за обяд. А вече какво правя с получената информация, е съвсем друг въпрос“, разяснява тя.

Трябват нови правила

Германското наказателно право не покрива изцяло нормите на конвенцията на ООН. И то въпреки, че от 1994 насам е въведено наказателно преследване за подкупването на депутати. То обаче се отнася само до покупката на депутатски гласове, от което особена полза няма: от една страна тази форма на подкуп не се използва особено често – за 20 години има само една единствена присъда; а от друга когато депутатите гласуват, същинската дискусия е отминала, а оказването на влияние вече е консумирано.

В продължение на десет години народните представители обмислят изостряне на наказателните мерки – до момента без успех. Очакванията са, че сега най-после може да бъде постигнат пробив. Или както е записано в коалиционния договор: „Правилата за санкции при подкупването на депутати ще бъдат уредени по новому“.

Според Кристине Ламбрехт това може да стане бързо. Има редица готови законопроекти, в чиято разработка е участвал и председателят на Бундестага Норберт Ламерт. Шефът на парламентарната фракция на консерваторите Гюнтер Крингс също е привърженик на новите правила, но той настоява да не се прибързва.

Какво по-точно да се наказва?

Конвенцията на ООН изисква санкции за оказването на влияние спрямо длъжностни лица. Само че дали депутатите са длъжностни лица? Според Крингс тъкмо в това е проблемът: „Длъжностните лица имат ясно определени задължения, които ако не изпълняват или ако вземат за тях пари, подлежат на наказателно преследване. Депутатите нямат такива ясно определени задължения, респективно не могат да бъдат сравнявани с чиновниците и в това няма нищо лошо. Смятам, че ако правилата за длъжностните лица бъдат приложени и към депутатите, в един момент ще се сдобием с чиновнически мислещи депутати. А това наистина не е желателно“, предупреждава той.

Тоест депутатът би трябвало да може да се обяви в подкрепа както на защитата на животните, така и на автомобилния бранш – вероятно именно поради това е бил и избран. Зад тази аргументация стои представата за свободния мандат. Но свободният мандат не обхваща свободата да приемеш подкуп, подчертава от своя страна Еда Мюлер. Но както изтъква Гюнтер Крингс, не за това става дума: „Трябва да внимаваме нещата да функционират така, че да не се създават пречки пред нашата наистина необходима дейност и ангажимент да се застъпваме за определени въпроси – най-вече в интерес на избирателите“.

В името на политическата хигиена

Крингс дава следния пример: и в бъдеще депутатът би трябвало да може да събира за своята партия дарения от предприемачите в избирателния си район, който той представлява в Берлин. За мнозина обаче това би било класически случай на недопустима близост между народни представители и икономика. Но дори и Еда Мюлер от „Трансперънси интернешънъл“ е категорична, че това не е подкупване на депутат. Според нея законът трябва да те преследва тогава, когато „някой ти е дал пари за да се застъпиш за него, дори и това да е против убежденията ти“. Разбира се – всичко това трябва да може и да се докаже, допълва Мюлер.

Намеренията на голямата коалиция са, новите правила да имат превантивно действие, а не чак когато депутатите гласуват в пленарната зала. „Например ако се правят опити за привличането на съюзници към определена кауза. Ако започна да пиша писма и да водя телефонни разговори, за да спечеля подкрепа по даден въпрос, моите действия би трябвало да подлежат на наказателно преследване“, обяснява Крингс. В този смисъл промените няма да са големи, но Германия вече би могла да ратифицира конвенцията на ООН срещу корупцията. „Мисля, че мога да гарантирам за абсолютното мнозинство, с което ще се одобри конвенцията – тъй като става дума за действия в защита на политическата хигиена“, заявява Крингс. Но и по този въпрос може да се дискутира поне още десет години.