Хаосът в Италия ни засяга!
Кризата около оставката на италианския премиер Лета не е част от обичайния италиански политически фолклор, а съдбоносен ход, който може осезателно да попречи на борбата срещу икономическата криза, коментира Бернд Ригерт от Дойче веле.
Само това му липсваше на ЕС: правителствена криза в Италия! Малко преди изборите за европейски парламент страната затъна в хаос. Еврокризата може отново да избухне с пълна сила. Само 9 месеца след създаването на неговото правителство, Енрико Лета е принуден да подаде оставка. Той се препъна в амбициите на младия си вътрешнопартиен противник Матео Ренци. Енрико Лета разби съпротивата на крайно консервативния Берлускони след продължилата с месеци политическа война. През 2013 година Силвио Берлускони загуби поста и влиянието си, защото беше осъден и трябваше да напусне Сената. Радостта на Енрико Лета обаче не трая дълго. През декември той загуби борбата за председателския пост на Социалдемократическата партия от Ренци, а сега явно ще загуби и премиерския пост.
На европейско ниво Енрико Лета беше високо ценен за уравновесения си и разсъдлив управленчески стил. След парламентарните избори от февруари 2013, които не излъчиха ясен победител, Лета успя да състави дееспособна голяма коалиция, в която до ноември участваше и партията на Берлускони. Енрико Лета не можа да прокара значителни реформи, но от гледна точка на Еврокомисията е успял да даде някои правилни насоки за бъдещото икономическо развитие на страната. В Резултат на това разходите за финансирането на гигантския държавен дълг на Италия намаляха значително. Сега обаче страната рискува да загуби тази относителна стабилност, която беше изключително важна във времето на всеобщата икономическа криза. Сегашният правителствен хаос в Италия ще внесе несигурност на финансовите пазари и сред евентуалните купувачи на италиански държавни облигации.
Завръща ли се еврокризата?
Съществува реална заплаха италианските държавни ценни книжа отново да се оскъпят значително заради увеличаването на така наречената рискова премия. Тя отчита размера на кредитния риск за инвеститорите. Това пък означава, че опасността от фалит на италианската държава отново ще стане съвсем реална, а еврокризата би могла да се разрази с пълна сила. Затова ЕС трябва да стори всичко възможно, за да предотврати подобен сценарий. Една дълга правителствена криза в Италия, в която страната отново би била принудена да потърси помощ от европейския спасителен чадър, ще се отрази зле на целия ЕС. Италия е твърде голяма, за да бъде оставена да фалира. Нейните държавни дългове са толкова големи, че биха се оказали сериозен риск за финансовото саниране на еврозоната и за Европейския стабилизационен механизъм.
Матео Ренци, който е кмет на Флоренция, няма национнален управленчески опит. Сега той обявява намерения за драстични реформи. Неконвенционалният социалдемократ дори се съветва със заклетия си враг Берлускони за евентуални промени в избирателното право на страната. Като начало обаче Ренци трябва да организира дееспособно мнозинство в двете камари на парламента. Тази задача е доста трудна, като се има предвид, че досегашният коалиционен партньор на социалдемократите, вътрешният министър Анджелино Алфано се застъпва за нови избори. През ноември Алфано и негови последователи се отцепиха от лагера на Берлускони, след като бившият премиер напусна голямата коалиция с Лета.
Тласък за евроскептичните сили
Матео Ренци може да направи опит да се коалира с движението на Бепе Грило „Пет звезди“, което преди година получи близо 30 процента от гласовете на изборите. Досега обаче Грило отхвърля всякакво сътрудничество с други партии. Той залага на протеста срещу ЕС, който според него се намира под диктата на Германия. Президентът Джорджо Наполитано окачестви като „смехотворна“ идеята за нови избори във времето на дълбока икономическа криза.
Наполитано има възможност да назначи преходно експертно правителство. Вероятно италианските политици седмици или месеци наред ще се занимават със самите себе си. А това няма да донесе нищо на многото безработни италианци и борещите се за оцеляване фирми. Европейските избори през май може да се превърнат в отдушник за насъбралото се отчаяние на италианските граждани. Привържениците на евроскептичното движение на Грило вероятно ще получат неподозиран тласък. А това може да засили политическата криза и да доведе Италия до фактическа неуправляемост.
ЕС може само да се надява, че няма да се стигне дотам. Изненада би могъл да поднесе вечният политически въжеиграч Силвио Берлускони. С юридически трикове той иска да се кандидатира на изборите за Европейски парламент. Възможно е да намери път и за завръщане на националната политическа сцена. Новият политически хаос в Италия е истински подарък за Берлускони. А за Европа – пълен кошмар.
