Европа не може да пребори корупцията
Корупцията в Европа е стигнала до зашеметяващи мащаби и коства на Европейския съюз €120 милиарда годишно – се казва в подготвен от Еврокомисията отчет за корупцията в членките на Европейския съюз.
Докладът съдържа анализ на положението във всяка страна на Стария Свят и резултати от обществени анкетирания. Над половината европейци са на мнение, че през последните 3 години нивото на корупцията рязко е нараснало.
Комисарят на Европейския съюз по вътрешните работи Сесилия Малстрьом на представянето на отчета каза, че корупция има във всичките 28 членки на Европейския съюз. Съгласно анкетиранията, всеки 12-ти жител на Европа през последната година е бил свидетел или участник на корупционни действия. А 76% анкетирани по целия ЕС смятат, че корупцията е станала неотделима част от националната икономика.
Най-голямо е рушветчийството в Южна Европа, в страдащите от кризата Италия, Испания и Гърция. Например, 99% гърци и97% италианци смятат корупцията за практически единствен начин за постигане на желаното. В северните страни, съдейки по отчета, корупцията е по-ниска. Най-често сфера на корупцията стават държавните покупки, каза Малстрьом:
– Всяка година 1/5 част от брутния вътрешен продукт на Европейския съюз се харчи за държавни покупки на стоки и услуги. Това е важна част на нашата икономика. Както се изясни, до ¼ от стойността на държавните контракти в членките на Европейския съюз отива в джобовете на различни чиновници.
Корупция в Европа се наблюдава в практически всички основни сфери на икономиката, изтъква Владислав Белов от Института на Европа:
– Към държавните поръчки спадат всички инфраструктурни проекти. Преди всичко свързаните с пътното строителство и комуникациите. Ако вземем сферата на икономиката, там също става дума за строителството. Това са традиционно най-корупционните сфери.
В корупционни афери често обвиняват и Еврокомисията, особено в лобиране на интересите на един или друг бизнес. Официално лобирането не се забранява от закона, защото тези действия следва да се ограничават с убеждения и аргументи. Но на практика работата често свършва с приемане на нови закони в полза на различни корпорации срещу достойно заплащане. При това често пъти такова едно „законотворчество” стига до абсурд. Например, Еврокомисията въведе ограничения върху формата и кривината на краставиците. Ако краставицата не отговаря на нормата, тя отива за преработване. Този закон лобираха търговските компании, сметнали, че в щайгата ще се поместят повече прави краставици, а това съкращава разходите за транспортиране. По-късно „краставичарският” закон, донесъл на фермерите колосални загуби, беше все пак отменен. А общо за 5 години Еврокомисията отмени почти 6000 закона! Колко от тях са имали корупционен или лобистки характер – не се поддава на никакви изчисления.
