Една обикновена партия?

От началото на октомври норвежката „Партия на прогреса“ за първи път участва в правителството. В чужбина я смятат за дясноекстремистка. Повечето норвежци обаче не споделят това мнение според анализ на Дойче веле.

Кристианзанд се подготвя за предстоящата зима. Небето е надвиснало над пристанищния град в Южна Норвегия. На малкото яхтено пристанище до рибарския пазар стои Хьокон Халворсен и гледа морето. Бившият моряк идва тук всяка сутрин, независимо от времето. 70-годишният пенсионер стои на кея и наблюдава малките острови в залива на Кристианзанд. Не му се говори много, най-малкото пък за политика.

От началото на октомври Норвегия има ново правителство, което се обсъжда и в останалата част на Европа. Правителството на малцинството беше съставено от две консервативни партии – „Хьойре“ на министър-председателката Ерна Сулберг и „Партията на прогреса“ /ПП/ на Сив Йенсен. С това приключи осемгодишното управление на досегашното лявоцентристко правителство на Йенс Столтенберг. На изборите през септември ПП спечели 16,3 процента от гласовете и стана трета политическа сила в Норвегия. Международните медии сравняват „Партията на прогреса“ с дяснопопулистки партии от рода на „Партията на свободата“ на Геерт Вилдерс, или с дяснопопулистката „Йобик“ в Унгария.

Повечето норвежци обаче смятат, че Норвегия ще води центристка политика, която няма да бъде доминирана от „Партията на прогреса“. Хората се отнасят скептично и към публикациите в чуждестранните медии, в които тази партия се сравнява с други дяснопопулистки партии. Това мнение споделя и 34-годишната медицинска сестра Трине Флакстад. „За мен партията на прогреса е популистка партия, която винаги настоява за това, което избирателите искат да чуят. Например за по-евтин бензин или пък за намаляване на имигрантите“, казва тя.

Без дясноекстремистки корени

За разлика от някои други крайнодесни партии в Европа, „Партията на прогреса“ няма исторически дясноекстремистки корени като германската Националдемократическа партия /NPD/. „Партията на прогреса“ възникна като протестна партия. Навремето тя се наричаше „Партията на Андерс Ланге срещу таксите и данъците“ /ALP/. На парламентарните избори през 1977 година партията се регистрира под новото си име „Партия на прогреса“.

Първоначално тя се застъпваше за по-малко държавно регулиране. Впоследствие в партийната програма се появиха редица ксенофобски и антиислямски елементи. Между 1999 и 2006 година в партията членуваше и Андерш Брайвик. След атентатите в Утьоя през 2011 година мнозина твърдяха, че именно „Партията на прогреса“ е радикализирала масовия убиец. Истината е, че той я напуска, смятайки я за недостатъчно радикална.

Политиците на тази партия неведнъж придобиваха печална слава в различни скандали. Сегашната министърка за равнопоставеността на половете Солвейг Хорн например е подложена на критика, защото преди три години публикува в Туитър съобщение, че е против четенето на приказки за хомосексуални в детските градини. В „Партията на прогреса“ има и всякакви други куриози. Сегашната министърка на земеделието Силви Листхауг навремето окачестви норвежкото селско стопанство като „комунистическо“. Друг пример е дискусията за въвеждане на винетки по новрежките шосета. Първоначално „Партията на прогреса“ твърдо се обяви против пътните такси по норвежките улици. По ирония на съдбата партията получи и транспортното министерство в кабинета, а пътните такси естествено не бяха отменени.