Добрите филми нямат география, важна е кинограматиката, смята журито на Балканския конкурс на 18-ия Международен „София филм фест“ /СФФ/.
„Поразителен темперамент и култура на разказа има в балканското кино, хората в района имат какво да кажат и затова трябва да снимат“, каза днес пред репортери грузинският режисьор, сценарист, продуцент и актьор Каха Кикабидзе. Той е в журито заедно с българския актьор Стефан А. Щерев и индийския продуцент, фестивален директор и селекционер Сринисава Сантанам. „Грузинското и балканското кино са близки по темперамент, герои и манталитет. Аз съм голям любител на балканската култура и това неминуемо влияе на възприятията ми, но обещавам, че ще оценявам филмите с хладен разум, още повече че нашето решение ще повлияе на бъдещата съдба на филмите и на авторите, повечето от които са млади хора“, допълни Кикабидзе. Единственият критерий за него е дали филмът го докосва и го кара да се замисли.
Режисьорът „призна“ пристрастието си към България заради топлото посрещане на филма му „Езерото“ на СФФ преди 14-15 години. Трагичната история за момче, което се самоубива, предизвиквала конфликти по всички международни фестивали, а в София се отнесли мило с режисьора. Той си обяснява създалата се близост и с това, че много прилича на балканец. „И аз като Каха веднага забравям блокбастърите и държа на майсторския разказ, който те кара да мислиш“, каза Стефан Щерев.
Актьорът също обеща да е обективен, въпреки че познава много от авторите и участниците, тъй като известно време е работил в театъра в Сърбия. „Ще преценяваме съдържанието и как е разказана историята на екрана, дали е в реалната културна ситуация в страната, ще обсъждаме само добрите филми“, посочи Сринисава Сантанам. Той има намерение да представи балкански филми догодина на фестивалите, които организира в Индия.
„Грузинското кино се опитва отново да си стъпи на краката, но е различно от предишното – не е така безгрижно, красиво и забавно, приближи се към живота, но това е истинското кино“, каза в отговор на въпрос Кикабидзе. Той определя като героизъм работата на младите си колеги, които снимат почти без пари, но се подкрепят като приятели.