Барак Обама и Франсоа Оланд – сходства и различия

Единият все още е приветстван като пророк в много части на света, уважаван заради усещането за възможност, което въплъщава, атлетичния си външен вид и вълнуващите речи. Другият е отхвърлян от мнозина като скучен политически особняк, чиято способност да се домогва до доста красиви жени

въпреки закръглената си фигура е нещо, което удивява цял свят, пише Клеър Бърн за ДПА.

На пръв поглед президентът на САЩ Барак Обама и френският му колега Франсоа Оланд, който вчера започна свое държавно посещение във Вашингтон, може да нямат много общо. Обама изглежда щастливо женен. Оланд току-що се раздели с втората си дългогодишна спътница в живота, след като бе заснет как се вози на скутер, за да ходи на срещи с актриса. Обама е един от най-миролюбивите американски президенти в последно време.

Оланд започна две интервенции в Африка за по-малко от две години, а миналата година гореше от нетърпение да се нанесат американско-френски удари срещу Сирия – докато САЩ и Русия

накрая не се споразумяха да се унищожи сирийската програма за химически оръжия.

Но ако се вгледаме по-внимателно, американският демократ, когото критиците наричат „социалист“, и френският социалист, който възприема себе си повече като социалдемократ, имат доста

общо. „Те са двамата лидери на трансатлантическата общност, които имат един и същ подход по икономическите и социалните въпроси“, каза за ДПА Аксел Краузе дългогодишен кореспондент в САЩ и главен редактор на списание „Трансатлантик“ (Transatlantic Magazine), който понастоящем е базиран в Париж.

Въпреки че през последните години германският канцлер Ангела Меркел, британският премиер Дейвид Камерън и Европейската комисия налагаха строгите икономии като панацея срещу световната икономическа криза, за Обама и Оланд най-важна е заетостта. „Имаме един и същ подход“, подчертаха съветници на френския държавен глава в навечерието на посещението му.

И двамата са радетели на „фискална справедливост“. Оланд прекара първите месеци от мандата си в повишаване на данъци до равнища, което разгневените корпорации определиха като

„конфискация“. Обама, който превърна задълбочаващото се неравенство в основния акцент на втория си мандат, също повиши данъците за най-богатите в Америка. Фискалната им политика е критикувана, но социалните реформи отприщиха най-голямата съпротива – за Оланд това бяха еднополовите бракове, за Обама – плана за по-социална здравна система в европейски стил, кръстена Обамакеър.

За вестник „Фигаро“ срещата между двамата лидери, които не се радват на особена популярност, е среща на двама президенти, които просто доизкарват мандататите си. Но и Обама, и Оланд са убедени, че в дългосрочен план те ще се окажат правите. „Нито един от двамата няма безсънни нощи, тревожейки се за социологически проучвания“, каза Краузе. „И двамата гледат дългосрочно. Те мислят отвъд настоящето – как да върнат икономиката към растеж и да създават работни места“. Според някои убедеността им в правилността на решенията, които вземат, се дължи на тяхното образование. И двамата се издигат до върха от най-добрите учебни заведения в своите страни – Обама е с юридическо образование от Харвард, а Оланд е завършил Националното висше училище за

администрация, което е инкубатор на поколения френски политици. И двамата наследиха на поста президенти популисти, чийто маниер на необмислени действия породи жажда за един

по-интелектуален подход.

Джордж Буш-младши бе известен с това, че правеше граматически грешки и употребяваше неуместни думи, а обичащият показността Никола Саркози призна, че класическият театър го отегчава и че предпочита клоунадата. Обама и Оланд са по-интелектуални, по-сдържани. Попитан за предполагаемата си връзка с актрисата Жули Гайе по време на пресконференция в средата на януари, френският президент отговори хитро: „Имам един принцип: личният живот си е личен“. „Той е загадъчна личност“, казва синът на Оланд Тома в книгата на журналистката Сесил Амар за първите месеци от мандата му със заглавие „Дотук зле“. „И двамата са сдържани“, съгласи се Краузе. И въпреки че може да се съветват доста за политиката, накрая и двамата „често пъти просто решават сами“, добави той.