Българите искат Сърбия и Македония в ЕС

56% от българите са съгласни, че преди започването на преговори за приемането на Македония в Европейския съюз, трябва да се сключи договор за добросъседство между България и Македония.

Това сочат данните от социологическо проучване за нагласите на българите спрямо членството на Македония в ЕС Агенция АФИС, който беше представен в сградата на Европейския информационен център, предаде Агенция „Фокус”.

63 % от българите гледат позитивно на влизането на Сърбия в ЕС, 57 % от българите гледат позитивно на влизане на Македония в ЕС, 46 % от българите гледат позитивно на влизане на Черна Гора в Европейския съюз. Около 30 % от българите определят за бъдещи членки на ЕС – Косово, Албания и Босна, а 28 % – Турция.

Усеща се вкоренената резервираност на българите към някогашния хегемон на Балканите – Турция. На въпрос – за кого ще бъде полезно влизането на Македония в ЕС, 39 % от българите са отговорили, че това ще бъде най-полезно за Македония, едва една пета от запитаните смятат, че това ще е полезно за самия Европейски съюз. 9% от българите са най-негативно настроени, че това няма да е полезно за никого.

По отношение на осъзнаването на македонците като българи, над половината от изследваните приемат, че македонците са българи, но не се осъзнават като такива. 4% от запитаните смятат, че македонците се самоосъзнават като българи. 61 % от българите са на мнение, че разбирателството между България и Македония е предварително условие за нормален преговорен процес.

Само 12% допускат, че по-подходящ контекст би бил самият преговорен процес и още 2% са на мнение, че това може да стане след затварянето на всички глави на Договора за присъединяване. Малък дял от 4% от българите смятат спорните въпроси за малозначителни. 52% от пълнолетните българите са на мнение, че ЕС трябва да продължи да приема още членки.

44% от българите смятат, че България трябва да помогне на Македония да влезе в ЕС, а 27% – не споделят това мнение. 34 % от запитаните се чувстват близки с Македония. 63% смятат, че гражданите на Република Македония са българи, а 3,8 % смятат, че те са небългари. Сумарно 8,5 % от запитаните споделят, че имат един или повече бежанци сред родителите и прародителите си. Средно взето, тези хора относително повече се интересуват от българо-македонските отношения и имат мнение за тях. По отношение на поведението на институциите – в България виждат асиметрия между българските и македонските институции. 49% от запитаните са на мнение, че институциите се стараят прекалено да сдържат негативизма към Македония.

Според изследването, 36% от българските граждани оценяват политиката на Република Македония, спрямо нейните съседи, като цяло негативно, докато позитивна оценка дават само 10%. За 16% от българите, отношенията са малко или много „топли”, за двойно повече – преобладават „хладните” отношения. 14 на сто от запитаните заявяват, че чувстват македонския народ като „много близък“, а за други 30% той е по-скоро близък. На другия полюс са общо около 15%, за които македонците са или изцяло (9%), или донякъде чужди (6,4%). Отново най-голяма е групата, за която тази категория е нерелевантна и не могат да изкажат активно мнение в това отношение. Това са около 40 на сто от попадналите в извадката българи.

66,5 % от изследваните са на мнение, че най-големите спорове между двете страни са за историческо наследство. Фактор, който намира място в отговорите на българите, е впечатлението, че в медиите в двете страни, има изграден негативен образ на съсед. 25% от българите са съгласни с това. За 12% от българите внасянето на смут в Европейския съюз като последица от отлагането на решаването на проблема между България и Македония е сигурна, а за 43% – възможна. Следва да се отбележи, че значителен дял от населението – 28% – няма мнение по темата, което се обяснява с факта, че тя рядко се обсъжда в българските медии.

Преди всичко, отношението към македонските гражданите е значително по-положително и сумарно достига 61%, отколкото спрямо властите на тази страна, които набират само 13% одобрение. Респективно неодобрението е съсредоточено преди всичко върху тях (сумарно близо 30%), а не върху гражданите на страната (едва 10%). Тези данни не са изненадващи, като се имат предвид някои аспекти на вътрешната и външна политика на Република Македония. Само 21% от запитаните българи смятат, че линията на България по въпроса за присъединяване на Македония към ЕС е добре балансирана, докато 14% я виждат като прекалено отстъпчива. 15% от българите не вярват, че държавата изобщо отстоява националните интереси по този въпрос. Едва 1% я характеризират като прекалено напориста.

Изследването е по поръчка на Европейския парламент и стана възможно благодарение на Евгени Кирилов, евродепутат в Групата на Социалистите и Демократите в Европейския парламент. Обхватът на изследването е 1050 души, на възраст от 18 до над 60 години.