Всеки е чувал десетки пословици и поговорки. Който се учи, той ще сполучи. Който нож вади, от нож умира. Бързата работа срам за майстора. Седем пъти мери, един път режи. Поговорките са един вид клишета. А защо да не "разчупим клишетата"?
Сайтът Не!поговорки (nepogovorki.com) прави това - всяка непоговорка е съставена от частите на две истински поговорки. Така например от "Който нож вади, от нож умира" и "Който плаща, той поръчва музиката" се получава "Който нож вади, той поръчва музиката". Което случайно е валидно за началото на българския преход, за който период обаче поговорки нямаме.
Някои от получените така поговорки пък имат политически подтекст ("Ако няма ум е червена", "Ум царува, лошият човек никога"), някои социално-битов ("Айран няма за пиене, селото не изтрезнява", "Работата не грози човека, но сиренето е с пари", "В механата бил за добро", "Чаша пълна, ама в главата няма", "Приятел в нужда и ритнал топа"), а други са просто сюреалистични ("Една птичка циганин надлъгва", "Котка по гърб си изкарва хляба")
Цел, разбира се, няма. Освен загуба на работно време, може би. Но малко смях в работно време никога не е излишен.
