В продължение на повече от хиляда години китайският порцелан пленява света със своята красота, изящество и изключително качество.
Но той има дълбока история, която надхвърля чисто утилитарните и декоративни цели. В определен момент в миналото "бялото злато", както е наричано, символизира власт и изтънчен вкус. Историята му започва от древните китайски пещи.
Оттам се разпространява в други части на света с увеличаването на търсенето. В Европа порцеланът става особено ценен сред висшето общество.
Историята на порцелана започва с уменията на Китай в изработката на керамика.
Те се развиват преди повече от 2000 години, като първите елементарни версии на порцелан се появяват през династията Хан.
Истинският порцелан в познатия му вид започва да се развива през династията Тан и достига високо качество по време на династията Сун.
Занаятчиите го създават чрез смес от каолинова глина и специален камък, който се изпича в пещи при температура над 1200 градуса по Целзий. Резултатът е изделия, които са едновременно здрави, леки и непропускливи.
Тези качества правят порцелана едновременно практичен и красив. В продължение на много години методът за изработката му е строго пазена тайна. Благодарение на тази тайна Китай запазва почти пълен монопол върху производството и търговията му в продължение на векове.
В най-ранните си години порцеланът е произвеждан почти изцяло за управляващата класа в Китай.
Имперските пещи са център на иновации в порцелановото производство по време на династиите Сун, Юан и Мин. Създаваните изделия често носят дълбока символика, включително идеали на конфуцианството и даоизма.
Драконът, например, символизира сила и божествена власт и е изобразяван често върху порцелан, предназначен за императорския двор.
Фениксът и мотивът на цветето лотос пък символизират мир, чистота и благополучие. Такива символи превръщат всекидневни предмети в мощни ритуални обекти, използвани в церемонии, дворцови събития или като ценни подаръци за владетели от други региони с цел укрепване на отношенията.
До VIII век китайският порцелан вече е сред най-желаните стоки по Морския път на коприната. С течение на времето добива популярност както сред търговци, така и сред владетели. Арабските търговци са в центъра на тази мрежа.
Те не само разпространяват изделията, но и повлияват върху тяхната изработка. Кобалтът от Персия, например, е използван като син пигмент от китайските занаятчии за създаването на прочутия синьо-бял порцелан. Някои изделия дори носят арабски надписи и ислямски орнаменти.
Това показва колко адаптивни са китайските майстори, готови да създават за чужди пазари.
През XIII век порцеланът започва да се появява и в Европа. Марко Поло допринася за популяризирането на китайския порцелан в Европа. Именно в неговите описания се среща названието porcellana, от което по-късно произлиза европейската дума за порцелан.
Семейство Медичи във Флоренция е сред първите европейци, които започват да събират порцеланови изделия.
Те дори финансират местни работилници, за да опитат да копират външния им вид и текстура. Повечето ранни опити обаче довеждат до меки имитации, които не са толкова здрави и сияйни, колкото истинският китайски порцелан.
XVI и XVII век са повратна точка в историята на порцелана. Търговци от Португалия, Нидерландия, а по-късно и от Англия и Франция, започват да плават директно до Китай, за да търгуват с порцелан. Dutch East India Company (Нидерландската източноиндийска компания) повежда този бизнес и между XVII и XIX век транспортира десетки милиони изделия от Китай до Европа.
Така настъпва огромен приток на порцелан, който го превръща в обичайна гледка в домовете на богатите европейци - особено под формата на чинии, вази и сервизи за чай.
Някои хора дори създават специални "порцеланови стаи" в домовете си, предназначени само за излагането и показването му.
С нарастването на надпреварата за копиране на китайския порцелан, германският алхимик Йохан Фридрих Бьотгер, работещ за полския крал Август II Силни, успява да открие тайната през 1708 г.
Това довежда до създаването на порцелановата фабрика в Майсен през 1710 г. - първата в Европа, която произвежда истински твърд порцелан. Скоро след това фабрики се появили и във Франция, и в Англия, всяка със свой местен стил, но вдъхновена от китайските образци.
Дори след като Европа започва да произвежда собствен порцелан, изделията от Китай продължават да бъдат високо ценени. Но въпреки че Европа успява да разкрие тайната на производството, китайският порцелан продължава да бъде символ на престиж и майсторство. Монополът е разбит, но славата на китайските майстори остава ненадмината още дълго време.
