Малко преди десет вечерта на 6 август 1926 година плажът при Кингсдаун в английското графство Кент е огрян от факли. От водата излиза двайсетгодишно момиче, покрито с дебел слой мазнина, и първият, който се обръща към него официално, е британски имиграционен служител.
Никой на влекача, придружавал плуването, няма необходимите документи. Репортерът на "Ню Йорк Таймс", пътувал на борда, описва как служителят записва имената на всички и пуска Гертруд Едерле на суша едва след като тя обещава да се яви пред властите на сутринта.
През следващите три седмици тя е най-известната жена на планетата. През следващите три години губи слуха, годеника, кариерата и рекорда си.
Момичето от месарницата
Гертруд Каролин Едерле се ражда на 23 октомври 1905 година в Ню Йорк, едно от петте деца на германските преселници Хенри и Ана Едерле, които държат месарница в Горен Уест Сайд.
На около петгодишна възраст боледува тежко от морбили; усложненията засягат слуха ѝ и лекарите предупреждават семейството, че плуването ще влоши състоянието ѝ. Никой не взима предвид думите им.
Между 1921 и 1925 година тя поставя двайсет и девет американски и световни рекорда при аматьорите — седем от тях в един следобед на Брайтън Бийч. На Олимпиадата в Париж през 1924 година взема злато с щафетата на 4 по 100 метра свободен стил и два бронза — на 100 и на 400 метра.
Треньорът, който я вади от водата
Първият ѝ опит да преплува протока е на 18 август 1925 година. Треньорът ѝ Джейбс Улф — плувец, който сам се е провалил двайсет и два пъти на Ламанша — нарежда на египтянина Ишак Хелми, придружаващ я във водата, да я извади. Едерле и свидетели твърдят, че тя не се е давела, а е почивала с лице надолу. Опитът е анулиран.
Тя уволнява Улф и наема Томас Уилям Бърджес, втория човек, преплувал протока през 1911 година. За да плати втория опит, се отказва от аматьорския си статут: "Чикаго Трибюн" и "Ню Йорк Дейли Нюз" поемат подготовката и пътуването срещу изключителни права върху историята ѝ.
Четиринайсет часа в студената вода
На 6 август 1926 година в 7:05 сутринта Едерле влиза в морето при нос Гри Не. Носи бански по специален модел, който създава със сестра си Маргарет, за да не пречи на замаха ѝ, и очила, уплътнени с парафин. Тялото ѝ е намазано с ланолин и зехтин срещу измръзване — температурата на водата е около шестнайсет градуса.
Около обяд и около шест следобед я застигат шквалове. Бърджес ѝ крещи да излиза. От влекача баща ѝ и сестра ѝ настояват да продължи; бащата ѝ напомня за колата, която ще ѝ купи, ако успее.
Хората на борда разказват, че тя отвръща: "Днес или никога." Стига до Кингсдаун като шестия човек и първата жена, преплувала Ламанша.
За времето ѝ източниците се разминават: официалната база на Асоциацията за преплуване на Ламанша отбелязва четиринайсет часа и трийсет и девет минути, Британика и "Ню Йорк Таймс" в некролога ѝ — трийсет и една, а част от американската преса от 1926 година — трийсет и четири.
И при трите варианта рекордът на италианеца Енрико Тирабоски от 1923 година, шестнайсет часа и трийсет и три минути, пада с близо два часа.
Двайсет и четири дни
На 27 август Ню Йорк ѝ устройва парад по Бродуей, при който от прозорците на кантори хвърчат изписани телеграфни ленти — единствените конфети, с които Уолстрийт разполага.
По данни на Общинския архив на града по маршрута се събират около два милиона души. Президентът Калвин Кулидж я нарича най-доброто момиче на Америка.
Три дни по-късно, на 30 август, германецът Ернст Фиркьотер минава същия маршрут за дванайсет часа и трийсет и осем минути. На 9 септември французинът Жорж Мишел — за единайсет часа и пет минути. Рекордът, за който Едерле плаща със здравето си, просъществува двайсет и четири дни.
Постижението ѝ при жените издържа по-дълго: до август 1950 година, когато Флорънс Чадуик минава протока за тринайсет часа и двайсет и две минути.
Какво ѝ струва
Адвокатът Дъдли Фийлд Малоун, който е и неин агент, обявява пред пресата предложения за реклами и изяви за близо милион долара. В действителност я чакат участия във водевил — пътуващ естраден театър, в който тя демонстрира кроул в подвижен басейн — и епизодична поява като самата себе си в комедията "Swim Girl, Swim".
Биографите ѝ са единодушни, че Малоун не успява да превърне славата ѝ в кариера, а Голямата депресия постепенно слага край на публичните ѝ ангажименти.
През 1928 година, докато подготвя двугодишно турне из Европа, Едерле рухва от изтощение; лекарите говорят за нервен срив и турнето пропада.
Слухът ѝ се влошава рязко след двете плувания в студена вода — точно както предупреждават лекарите в детството ѝ.
На двайсет и две тя се отказва от състезателното плуване. Годежът ѝ през 1929 година се разваля; сама обяснява по-късно, че глухотата е причината. Не се омъжва никога.
През декември 1933 година се подхлъзва на счупени плочки в стълбище, пада и наранява гръбнака си. Прекарва около четири години в гипс, а лекарите ѝ казват, че никога повече няма да ходи.
Въпреки травмите, през 1939 година се появява във водното ревю "Аквакейд" на Били Роуз на Световното изложение в Ню Йорк.
Учителката по плуване на глухите деца
Голяма част от живота си прекарва като учителка по плуване в училището за глухи "Лексингтън" в Ню Йорк. Международната зала на славата на плуването я приема чак през 1965 година — трийсет и девет години след рекорда ѝ. Умира на 30 ноември 2003 година, на деветдесет и осем.
В по-късните си интервюта повтаря едно и също: имала е една амбиция и я е изпълнила.
Осемдесет и една години по-късно, същата вода
На 24 август 2007 година Петър Стойчев тръгва от Дувър и излиза при Кале след шест часа, петдесет и седем минути и петдесет секунди — първият човек, минал Ламанша под седем часа. По данни на БТА подобрява рекорда на германеца Кристоф Вандрач с пет минути и трийсет и пет секунди.
Постижението издържа до 2012 година, когато австралиецът Трент Гримзи го сваля до шест часа петдесет и пет минути.
Съвременните плувци разчитат на GPS, приливни модели, опитни водачи на придружаващите лодки и хранене по график. Едно нещо обаче не се е променило от 1926 година: хрониките на маратонското плуване отбелязват, че Едерле е сред първите, минали протока с американски кроул — стила, който всеки следващ рекордьор използва.
