„Животът ми като Тиквичка“ от Жил Парис
Да опиташ да убиеш небето, от което валят всички нещастия, а вместо това да убиеш…майка си. Животът на 9-годишното момче, наричано Тиквичка, определено не е лек. С майка алкохоличка и баща, напуснал отдавна семейството, той сякаш е изтеглил късата клечка, преди един случаен изстрел да преобърне живота му.
Романът „Животът ми като Тиквичка“ на френския писател Жил Парис разказва една невероятна история за откриването на щастието по най-необичайния начин на най-необичайното място.
Ако Икар от древногръцката митология намира гибелта си, летейки твърде близо до слънцето, то Икар (както е истинското име на Тиквичка) започва поредицата от свои приключения, обиждайки небето с изстрел – вместо да убие този източник на беди, той поставя началото на цяла поредица от такива.
След смъртта на майка си Тиквичка попада в дом за деца, лишени от родителска грижа. Всяко от тях носи своята история на бедност, насилие, убити родители или родители убийци. Всяко от тях се опитва да се пребори с ужасите, преживени в най-ранно детство. Ако сме свикнали да възприемаме домовете за деца като гнезда от нов ужас и изтезания, то мястото, на което попада Тиквичка – домът Ле Фонтен, прилича по-скоро на рай. Представен през добрия поглед на детето, домът е място за приятелство и добри уроци, на което да повярваш, че доброто тепърва предстои.
Романът изважда от сенките не само главния си герой, но и писателя Жил Парис – автор на пет книги, който добива световна популярност именно с тази. Претворена в анимация, историята на Тиквичка успява да накара публиката в Кан да аплодира в продължение на 20 минути.
На теория това е книга за деца – такива са главните герои. На практика обаче това е книга, която всеки възрастен може да усети. Разказ за оптимизма и способността да очакваш нещо хубаво да ти се случи дори когато целият свят се е стоварил върху главата ти.
„Животът ми като Тиквичка“ е книга, която показва, че приятелството и любовта никнат дори там, където никой не очаква да ги открие.
Френският писател Жил Парис (р. 1951 г.) работи последователно като журналист, специализиран в киното и музиката, като прес-аташе в различни издателства и като ръководител на собствена пиар агенция. Автор e на романите „Татко и мама са мъртви”, „Животът ми като Тиквичка”, „В страната на кенгурата” (удостоен с 4 награди) и „Лятото на светулките”. „Животът ми като Тиквичка”, която от издаването си през 2001 г. не спира да бъде преиздавана (още с излизането й се продават 150 000 екземпляра, а правата са закупени в 14 страни), понастоящем се изучава във френските прогимназии редом с книгите с детски образи на Ален-Фурние, Жул Ренар, Мопасан и Юго.
По книгата е заснет телевизионният анимационен филм „По-добре е да си по-голям” с режисьор Люк Баро, а пълнометражната анимация „Животът ми като Тиквичка” с режисьор Клод Барас е финалист за наградата за кино ЛУКС на Европейския парламент 2016.
Филмът ще се прожектира в рамките на есенното издание на Синелибри 2017 г.
Очаквайте програмата скоро тук:
www.cinelibri.com
