Разходка в дебрите на репортажната фотография с Димитър Кьосемарлиев

На улицата, в градския транспорт, у дома или в офиса, в кафенето или на брега на морето – вече навсякъде хората използват мобилните си устройства и то все по-често – в съчетание с друга дейност. Независимо от професионалната сфера, смартфонът се е превърнал във верен спътник и партньор, който неотлъчно ни помага да отмятаме служебните си задачи. За някои от нас обаче той е много повече от това.

В поредицата от интервюта „През погледа на професионалиста“, с подкрепата на Samsung, ще ви запознаем с интересни хора от различни области, с дългогодишен професионален опит и вълнуващи истории, които да разкажат.

Първият от тях е фоторепортерът Димитър Кьосемарлиев. Той се занимава с фотография от 25 години. Хваща първия си фотоапарат („Зоркий-4″) в ръце като ученик в Техникума по полиграфия и фотография (днес НПГПФ) през 1994 година.

Професионалната си кариера започва да гради през 2000 г. и досега е работил за много всекидневници, седмичници и онлайн издания. В момента е фоторепортер на една от големите медийни групи у нас – Investor Media Group, и следи всички важни събития в страната.

С него говорим за спецификите на професията и това колко е важно да можеш да изпратиш бързо големи файлове към редакцията.

Разкажи ни за себе си. Как се зароди страстта ти към фотографията и кога реши да се насочиш към репортажното снимане? Какво те привлече в професията фоторепортер?

Започнах да снимам още в средното си образование през 1994 година и не съм спирал. Репортажната фотография се оказа ниша, в която да се реализирам професионално. Искаше ми се да се занимавам с пейзажна фотография и да снимам природа, но навремето нямаше как да се издържам от това.

Започнах като фоторепортер във вестник „Монитор“ през 2000 година и от тогава съм сменил доста редакции.

Какво представлява един твой работен ден?

Планирането започва още от предишния ден. Началото на всичко е да се разберат събитията, които ще трябва да се отразят. Приоритетно се избират събития в зависимост от тяхната важност, актуалност и това дали са отразявани системно. Търсим нещо уникално. Работата изисква да съм информиран постоянно за новите неща, които се случват.

Фоторепортерът трябва да вкара в снимката си всички елементи от новината, която ще илюстрира. Снимайки събитие, той трябва да слуша и асимилира информацията от него. Докато се снима, трябва да се мисли, а не просто да се натиска спусъкът.

Какви са най-големите предизвикателства пред репортажния фотограф? Какво търсиш в кадрите си, за да знаеш, че си свършил работата си добре?

Предизвикателството е да намериш нещо, което не е тривиално за зрителя. Искам не просто да регистрирам събития, а да създавам кадри, които да карат хората да се върнат към тях отново. Ключови са улавянето на мимики, жестове, правилна композиция. Това е нещо, което се получава рядко и трудно, но все пак се случва.

През последните десетилетия фотографията изживя своята технологична революция. В началото ти си започнал да работиш с лента, а в момента имаш достъп до страхотна техника, която предлага съвсем различни възможности. Какво се промени в професията фоторепортер?

Започнах да работя на лента с един вече архаичен фотоапарат Praktica. След него преминах към първата си дигитална камера, която беше с 1 мегапиксел и беше напълно достатъчна за тогавашния периодичен печат.

Днес нещата са коренно различни. Работата изисква почти моменталното изпращане на снимки към редакцията – нещо, което не се случваше преди, както поради липсата на онлайн издания, така и поради липсата на техническата възможност да се случва.

От чисто техническа гледна точка, връзката с интернет вече е неизменна част от работата на фоторепортера. Смартфонът ми помага да осъществявам връзка с фотоапарата си и директно да качвам, обработвам и изпращам кадрите си. Повечето съвременни апарати имат Wi-Fi мрежа, но аз използвам четец за карти памет, които свързвам с телефона си и директно обработвам информацията от тях.

Преди да се изпратят, снимките трябва да се обработят, тъй като файловете са много големи. Те трябва да се компресират, а понякога и цветокоригират през съответните приложения.

В епохата на социалните мрежи информацията се движи светкавично. Основна задача на медиите стана новините да се отразяват не само точно, а и бързо. Разкажи ни как се справяш с тази динамика и как технологията ти помага да го направиш?

Аз съм от фотографите, които предпочитат събитието да приключи, преди да започнат да изпращат снимки от него. Често се случва човек да изпусне нещо от случващото се, докато праща първи снимки. Старая се да не бързам чак толкова.

Използвам 4G рутер (т.нар. „бисквитка“) за свързване с мрежа и по този начин постигам достатъчно добра интернет връзка. Това ми помага да изпращам файловете си, без да съм зависим от външни мрежи и покритие.

Позициониран съм основно в София, но в предишни работни места съм обиколил почти цялата страна по задачи. Първите опити да изпращам снимки през телефон бяха плачевни – тогава интернет връзката беше със скорост от няколко килобайта в секунда.

Мислиш ли, че наближава момент, в който смартфонът в джоба ни ще е достатъчен инструмент за отразяване на събития?

Мисля, че ще дойде и този момент, но все още тази техника не е надеждна за всички светлинни условия, които се случват по време на събития. Снимането с телефон е много удобно, но току-що бях на събитие, в което нямаше как да се справиш с контражура от прозорец без отделна светкавица, която да пробие сенките по обекта. Има още какво да се желае и като динамика, и като оптика.

Все пак развитието на смартфоните е много добро. Впечатлявал съм се от кадри, правени с телефон.

Качеството на дигиталната фотография напредва всяка година, а това предполага и все по-големи файлове. Колко ценно е да имаш достъп до голямо пространство и как това, заедно с организацията на файловете, ти помагат да работиш ефективно?

Жизнено важно е да имам повече място за заснетите файлове. Постоянно чистя информация, за да си набавям ново и ново пространство. Събирам както снимков, така и видео материал.

Понякога ми се налага да снимам видео с телефон. Когато нещо се случи на улицата пред мен, смартфонът предлага по-голяма динамика и записва по-добре звук от събитието в сравнение с апарата, без предварителна подготовка. Видеото заема страшно много пространство.

Средно след работен ден събирам снимков материал с обем от около 16 гигабайта. Снимам едновременно в два формата – RAW и JPEG, като, ако всичко със светлината е нормално, изпращам директно по-малките файлове. Ако има нужда от корекции, обработвам суровите, които имат по-голяма динамика. По-сигурно е да се процедира с бекъп.

Подреждам информацията си по дати, като за всеки ден имам няколко папки с файловете от отделните събития. За радост не съм имал гафове със загубена информация.

Имаш ли любими репортажни кадри през годините? Снимки, които са останали в съзнанието ти?

Трудно ми е да си спомня, защото през очите ми минават хиляди. Трябва да погледна през годините назад, за да намеря конкретни моменти. Много любими кадри се случват и случайно, стига да си на правилното място и да забележиш интересното.

Преди две седмици бях в Берлин като турист и видях как Ангела Меркел се прибира вкъщи с охраната си, докато се разхождах. Вдигнах апарата си и заснех Меркел на тротоара, което си е находка. Когато тя беше на посещение тук, всичко беше завардено от полиция, докато там видях как един съвсем обикновен човек се прибира в дома си. Е, разбира се, имаше охрана, но тя премина по пътя на туристите и сякаш никой не се впечатли от присъствието й.

Снимки: Мира Дерменджиева