Човечеството води войни още от древни времена. Конфликти са избухвали по най-различни поводи. Човешката история помни и някои "странни" войни. Такъв конфликт е борбата на Австралия срещу емуто. Подобно на популярния лозунг от социализма, птицата се превръща във враг номер една от австралийската селищна система през 30-те години на ХХ век.
Емуто представлява голяма домашна птица от семейство Казуарови. Пернатото животно се отглежда за месо. Видът е разпространен в Австралия. По размери емуто се доближава до щрауса. Може да достигне височина до 190 сантиметра и тежест до 60 килограма.
Войната срещу емуто в Австралия е краткотрайна. Тя продължава от ноември 1932 година до декември същата година. Трима членове на Кралската австралийска артилерия са натоварени с нелеката задача да унищожат приблизително 20 000 птици ему с картечници. Употребата на подобни оръжия обаче се оказва твърде неподходяща за тази цел. Поводът за този нелеп конфликт е призивът на местни фермери държавата да вземе мерки срещу птиците, унищожаващи реколтата им. Провалът на войната обаче превръща правителството в Австралия в обект на международно подигравки.
Разпознати са три подвида ему, обитаващи Северна, Югоизточна и Югозападна Австралия. Четвъртият вид, живя; в Тасмания, е изчезнал. Емутата често мигрират стотици километри в продължение на една година в търсене на храна и вода. През 1922 г. австралийското правителство променя статута на едрите птици от защитен местен вид на "вредители" в отговор на унищожаването от тяхна страна на големи количества жизненоважни култури, като пшеница.
Емутата често пробиват оградите на фермерите, създавайки дупки, които след това позволяват на вредители като зайци да нанесат още повече щети на реколтата. Освен това, когато емутата ядат култури, те тъпчат всичко, което расте наблизо, причинявайки още повече щети на растенията. През 1932 г. необичайно голяма миграция, причинена от суша, води до огромни щети по пшеничните култури в Западна Австралия, особено в област Кампион.
Земеделието в област Кампион е доминирано от ветерани от Първата световна война, заселени в региона, като част от правителствена програма. Те са неопитни фермери. Още в началото на конфликта с емуто, близо ¼ от тях изоставят земеделската си земя.
Мащабната миграция на ему заплашва да причини сериозни икономически щети на региона в разгара на световната Голяма депресия. Въпреки че на фермерите е позволено сами да отстрелват големите птици, ресурсите им са ограничени. Това ги кара да поискат правителствена помощ. Министърът на отбраната Джордж Пиърс смята, че изпращането на професионални войници в помощ на фермерите ще покаже, че правителството приема сериозно опасенията на ветераните, превърнали се в земеделци.
Австралийското правителство дава ход на офанзивата през ноември 1932 година. Трима членове на Кралската австралийска артилерия пътуват до района на Кампион. Това са майор Гуинид Първес Уин-Обри Мередит, командир, сержант С. Макмъри и стрелецът Дж. О'Халоран. Групата разполага с две картечници "Луис" и 10 000 патрона. Те са придружени от оператор.
На 2 ноември тримата членове на екипа използвали тактика на формация срещу група от около 50 емута. Когато войниците откриват огън, птиците се разпръсват във всички посоки, което ги прави изключително трудни мишени. Това кара военните да променят стратегията. На 4 ноември войниците устройват засада за емутата при близък водоизточник. Артилеристите изчакват, за да открият огън, докато хиляди птици ему се озоват в обсега им. Късметът на военните обаче отново не е на тяхна страна. След само няколко изстрела, една от картечниците им засича и емутата бързо се разпръскват.
В рамките на три дни са убити едва 30 екземпляра. Фермерите се опитват да отведат емутата с камиони, но това се оказва неефективно. Един камион дори катастрофира, след като удря ему. Артилерист прави опит да стреля от камион, но емутата, способни да бягат с близо 50 км в час, се оказват значително по-бързи от камионите по неравен терен. Друг проблем се оказват тежките оръжия. Трудно е военните да се прицелят с картечниците. Това подчертава още един проблем. Емутата имат здрава кожа и затова летящ куршум от картечница рядко води до смърт или тежки наранявания.
До 8 ноември 1932 г. новинарските репортажи разпространяват новината провала на "Войната срещу емуто". Членовете на австралийската Камара на представителите омаловажават ситуацията, шегувайки се, че ако някой заслужава медали от конфликта, това са емутата, които са спечелили всеки рунд досега. Мередит и екипът му се оттеглят на 8 ноември. Местните фермери обаче настояват военните да се върнат. Доклад, показващ че са убити 300 емута, оправдава решението на Пиърс да преразположи картечниците на 12 ноември.
По-късно Мередит съобщава, че между 12 ноември и 10 декември са убити 986 ему. Други 2500 птици пък умират на по-късен етап от нараняванията си. Тези цифри са спорни, но дори и да са точни, съотношението на изстреляните куршуми към жертвите се счита за твърде високо, за да се оправдае продължаването на действията.
Скоро след това става ясно, че по едно ему във всяка група служи като наблюдател, за да предупреждава останалите, давайки им време да избягат. Мередит прави публично изявление, в което изтъква, че едрите птици може да се изправят и срещу танковете на армията. Подобни изказвания правят действията на военните непопулярни. Засилва се общественото мнение, че отношението към емутата е нехуманно.
Войната срещу пернатите приключва за около месец. В крайна сметка емутата излизат победители в конфликта. До 1934 година правителството започва да снабдява фермерите с боеприпаси и създава награди за лов на ему. За шест месеца са поискани приблизително 57 000 награди за мъртви емута.
През 1934 г., 1943 г. и 1948 г. фермерите в региона отново искат помощ от правителството за справяне с емутата. Този път обаче властите отказват да се притекат на помощ.
Единствената постоянна защита срещу емутата се оказва разширяването на огражденията на дълги разстояния. Това обаче е противоречи и властите са обвинени, че застрашават оцеляването на емуто като вид, като му пречат да извършва своята миграция. Австралийските диви емута стават официално защитени от Закона за опазване на околната среда и биологичното разнообразие през 1999 г.
Войната с емутата все още е странно актуална. През 1932 г. Австралия разполагала с мощни оръжия, но "врагът" не се сражавал като армия. Емутата се движат на свободни групи, бързо се разделят и продължават да настъпват. Това затруднява решаването на проблема, дори и военните да съумеят да поразят някоя от целите си.
