Купете си кафе в Кишинев и погледнете рестото. От банкнотата от една лея ви гледа брадат мъж с корона. От банкнотата от пет леи - отново той.
От десет, от петдесет, от двеста: навсякъде все същият човек.
Република Молдова е поставила на парите си един-единствен образ, и той е на владетел, починал преди повече от пет века.
А сега прекосете Прут - реката, която отделя Молдова от Румъния.
През 2006 година румънската обществена телевизия пита зрителите кой според тях е най-великият им сънародник за всички времена.
Пред крале, поети и диктатори зрителите избират владетеля от молдовските банкноти.
Стефан Велики. Един покойник и две държави, всяка от които го смята за свой герой.
Приживе никой не се бори за него. Напротив, мнозина искат смъртта му.
Стефан сяда на молдовския престол през 1457 година, във време, когато за властта в княжеството се избиват братя и братовчеди.
Собственият му баща Богдан II е обезглавен през 1451 година от Петру Арон, когото Стефан прогонва шест години по-късно.
Успява да се задържи на власт четирийсет и седем години.
Румънската историография му приписва трийсет и шест битки, от които той губи само две.
При Васлуй през 1475 година разбива огромна османска армия и смаяна Европа за миг поглежда към него с надежда.
Папа Сикст IV го нарича "борец за християнската вяра" - по стандартите на XV век нещо като Нобелова награда за мир, връчена, разбира се, за война.
Останал без помощ от Унгария и Полша, същият борец за вярата се спогажда с Портата и отново ѝ плаща данък. Прагматик до мозъка на костите си.
След всяка победа, разказва преданието, вдигал по една църква; с името му са свързани четирийсет и четири храма и манастира.
Летописците обаче далеч не го рисуват като светец. Дори Григоре Уреке, който иначе го възхвалява, пише, че е гневлив и с лека ръка пролива невинна кръв - посича хора на трапезата си без съд.
През 1992 година Румънската православна църква го канонизира.
Има и още една подробност, на пръв поглед незначителна: този "най-велик румънец" и "баща на молдовската нация" издава указите си на църковнославянски - при това в среднобългарската му редакция.
В грамотите си той е "Стефан воевода, по Божия милост господар на Молдовската земя".
За румънци и молдовци в днешния смисъл на думите Стефан не е и чувал, по простата причина, че тези понятия ще се оформят едва три-четири века по-късно.
Той брани своята държава - Молдовското княжество, което по негово време се простира от Карпатите до Днестър и до Черно море.
И точно тази земя е ябълката на раздора, защото днес тя е разделена между Румъния, Молдова и Украйна.
Западната ѝ част, с престолния град Сучава и манастира Путна, е на румънска територия.
Източната, отвъд Прут, принадлежи на Молдова. Така Стефан е погребан в една държава, а е национален символ на друга.
Как се стига дотук? През 1812 година, след поредната си война с Русия, Портата ѝ отстъпва източната половина на васалното Молдовско княжество.
Земите между Прут и Днестър получават името Бесарабия.
През 1918 година тя се обединява с Румъния, а през 1940 година Сталин си я взима обратно - и тогава започва пренареждането на миналото.
Съветската власт има нужда Молдовската ССР да не е просто окупирана румънска земя, а люлка на отделна нация.
Утвърждава се т.нар. молдовенизъм: теза, че молдованите са нация, различна от румънците, с различен "молдовски език", който за всеки случай бива "преоблечен" в кирилица.
Тази нова нация търси опора в Средновековието. И кой е по-подходящ от непобедимия княз?
Централният булевард в Кишинев носи името на Стефан, бронзовият му паметник от 1928 година пази входа на градската градина, орден "Стефан Велики" е най-високото военно отличие на независима Молдова, а от 1993 година лицето му е на всяка банкнота без изключение.
Румъния междувременно вади своите козове - мощите в Путна, канонизацията, телевизионният вот.
И двете страни честват неговия петвековен юбилей през 2004 година поотделно, всяка дърпайки чергата към себе си.
Звучи познато? Би трябвало. Спорът много напомня на този между София и Скопие по отношение на цар Самуил.
И в двата случая средновековен владетел трябва да обуслове родословието на нация, възникнала столетия след смъртта му.
Политическият похват е един и същ. Идентичност, скроена през XX век от империи или партийни комисии, има нужда от дълбоки корени и ги взима наготово - обявява владетел от общото минало за изключителна национална собственост.
Че понятието за модерна нация е чуждо на самия владетел, не смущава нито съветските идеолози, нито днешните управници.
Мъртвите не могат да възразят.
Двете истории обаче имат различна развръзка.
През март 2023 година парламентът в Кишинев гласува навсякъде в законодателството понятието "молдовски език" да бъде заменено с "румънски".
Така изпълнява решение на собствения си Конституционен съд от 2013 година, според което Декларацията за независимост, наричаща езика румънски, има предимство пред Конституцията.
С една дума: Молдова сама, без външен арбитър, слага край на спора за името на езика си.
Езикът вече е румънски, а героят на държавата си остава същият. Молдовските банкноти, гробът в Путна, пиедесталът пред кишиневската градска градина - всичко е, както си е било.
Спорът около Стефан Велики не е приключил и едва ли ще приключи, но вече не е толкова остър.
Кой е той, отвъд банкнотите и иконите? Дребен на ръст, сприхав, три пъти женен, безпощаден и набожен, четирийсет и седем години удържал княжество между Османската империя, Унгария и Полша - с меч, с данък, с църкви и с рядък усет кога да воюва, кога да плаща и кога да строи.
Ако можеше да види как две държави, говорещи един език, си оспорват правото върху паметта му от осемдесетина години, вероятно би попитал: а границата край Днестър кой я пази междувременно?
Въпрос на владетел.
Реката и днес е де факто разделителна линия, макар че нито Кишинев, нито която и да е държава членка на ООН я признават за граница.
От 1990 година на левия ѝ бряг управляват властите на самопровъзгласилата се Приднестровска молдовска република.
Там от банкнотата от една рубла не гледа Стефан, а руският генерал Суворов, основателят на столицата ѝ Тираспол.
