Там, където има склонени главици, има и жертви

Преди време проф. Дончо Градев отправи послание към студентите си на лекция по социална психология: „Ако попаднете в беда, колеги, никога не викайте за помощ просто така, в пространството. Ако около вас има хора, изберете си някой конкретен, посочете го и викнете: „Хей, ти, с червената шапка, помогни ми!“ Така шансът някой да ви се притече на помощ значително се увеличава. В противен случай може да се окаже, че всички ще седят и ще гледат, докато вас ви бият, например“.

Стори ми се безумно. Ако група хора станат свидетели на внезапен акт на насилие, те ще реагират веднага, нали? Всички. Защото така се прави, защото сме хора, защото имаме вътрешна потребност да се вдигаме на бунт срещу несправедливостта, защото имаме възпитание, емпатия и непоносимост към насилието.

Дрън-дрън. Случки от обществото през последните два дни доказват, че проф. Градев е бил прав. Жената в Бургас, повалена от ритника на 26-годишния шизофреник Живко Кючуков не е била сама на спирката. Видеото показва, че на спирката около нея има хора. Единствената, която реагира на видяния абсурд, е друга възрастна жена. Мъжете наоколо си чакат автобуса. Някои помагат на пострадалата. Е, докато не дойде рейсът, разбира се. Времето е пари.

Чернокожият турист Окон Анянихи също едва ли е бил сам на Руски паметник през деня. От случая видео няма, но може да се предположи, че все има някакви свидетели на боя, предвид местоположението. Язък за усилията на министър Николина Ангелкова, която може да обяснява по CNN, че България е най-добрата туристическа дестинация и да се хвали с видеа, промотиращи страната от холивудски звезди, но след случки като тази едва ли се очаква страната ни да бъде залята от ентусиазирани чуждестранни туристи, готови да дават парите си за България с риск да бъдат понабити.

И все пак, по-притеснителният елемент в този случай не е наличието на насилници и расисти. Такива винаги ще има и ги има навсякъде. Но Окон Анянихи е стигнал до Пирогов пеша, тъй като таксиметровият шофьор, който спрял, отказал да го закара. Този таксиметров шофьор и мъжете от видеото с повалената от ритник жена в Бургас носят едни и същ белег: престъпна апатия спрямо насилието. Която го поощрява, подкрепя и разпространява.

Зад всяко мълчание по повод акт на агресия стои един човек, който храни в устата чудовището на неоправданото насилие. И всеки, който наблюдава безучастно подобни случки носи кръста на вината, защото попаднал на това място в това време (точни или неточни, според гледната точка), става съучастник.

Разбира се, съществува и другата страна на луната. Усещането за безнаказаност е толкова застъпено при нашенските престъпници (в процес на формиране, завършени или рецидивисти), че хората изпитват страх да се намесят в ситуацията дори когато имат желание за това. Пословицата „Наведена главица сабя не я сече“ не се е родила от нищото. Тя идва от времената на турското робство, когато опълчването срещу несправедливостите често е завършвало със смърт.

Сега вече не живеем в робство, но страхът все още е зловредно интегриран в тъканта ни като непрекъснато растящ тумор, който разяжда устоите на обществото. Пораженията, които нанася, се виждат именно в многото случаи на непредизвикана агресия, част от които завършват фатално. По спирките, по улиците, в училищата… там, където има склонени главици, има и жертви. Ако позволите едно поетично сравнение, на полето на страха никнат бурените на насилието.

И стигаме до момента, в който на фона на такива случаи губим нещо много съществено: усещането за сигурност и безопасност. Което от своя страна задълбочава страха и се завъртаме като хамстери в порочното колело на страха, индиферентността и агресията.

Вината е обща: тя е в семейството, във възпитанието, в училището, в институциите, в полицията, в прокуратурата. Трудно можем да убедим заклет скинар, че чернокожите не си „заслужават боя“ и още по-трудно можем да убедим един шизофреник, че възрастната жена, която чака автобуса не е причината за гласовете в главата му. Но можем да (се) запитаме защо този шизофреник не е наблюдаван, взима ли необходимите лекарства, защо таксиметровият шофьор, отказал да закара ранен човек до Пирогов, ще се размине безнаказано. Коя бурма прищраква в главата на човек, който рита, удря и/или блъска друг човек, особено беззащитен? Какъв извратен двигател тласка някой да удря дете, баба или човек в гръб?

А можем и да се запитаме защо не се престрашаваме да реагираме в такива ситуации като граждани и като хора, каквито сме.