Патентована лютеница, откраднатото бъдеще

Автор: Мартин Табаков (5corners.eu)

Има две неща, които „лошите” европейци не могат да ни откраднат: суджука “Горна Оряховица” и лютеница „Първомай”. Това е съгласно европейската политика за качество на ЕС, заради която двете стоки получават сертификат за специфично географско наименование на пазара на Съюза. С други думи, никой в ЕС няма да има право да ги произвежда, най-малкото не и преди изричното разрешение на българските титуляри.

Това само по себе си е хубаво. Не че фалирали немски семейства бюргери са се засилили да откраднат „хляба” на българските производители на лютеница. Редно е обаче българският душевен колорит да има и свое търговско „лице”, с оглед на това, че съвременният свят се крепи в относителен мир вследствие на взаимноизгодния стокообмен. Транзитът на стоки и услуги са в основата на икономическата логика на либералната демокрация. Толерира се консуматорството и потреблението, в интензитета на което да бъдат потъпкани редица травматични спомени, с оглед на тяхната взривоопасна чувствителност.

Така немецът трябва да забрави, че Елзас и Източна Лотарингия са били част от Фатерланда. Италианецът, че Далмация е част от римското наследство на Империята. Българинът – че на запад граничи с Албания.

С други думи, наблягането върху предложението за голям сандвич с двойна порция картофки и газирана напитка в популярните заведения за хранете може да донесе повече мир на света, отколкото практически са допринесли за същата кауза идеологът на идеализма във външната политика Удроу Уилсън или Махатма Ганди с концепцията си за пасивна съпротива (сатяграха).

Това, което не успя да реализира докрай Мартин Лутер Кинг в битката против расовата сегрегация в американския бит и дистрибуцията на услуги в него, се оказа постижимо за афро-американеца Дон Томпсън, който вече повече от година управлява “MacDonald’s” от шефското кресло, бидейки на върха на пирамидата в мениджмънта на най-популярната американска хранителна верига в света.

Това е общата тенденция на консумативно потребление, в която на световната сергия стоят наедно и Lady Gaga, и турските домати, и сръбската чалга, и необезпокоеният душевен уют на българина. Наличието на евро и долари е универсалният морален критерий, според който може да бъдеш пич (активен потребител) в тази търговска верига на „плащай и бегай”.

Съответно всичко, което не може да бъде изядено, подкарано с 200 км в час или поне да е с „touch screen”, се намира в кьошето на съзнанието ни. Като обезпокояващата статистика, че към 2050 г. българите ще бъдат малцинство в собствената си държава.

Пак някъде там, захвърлена в периферията на ценностните ни приоритети, лежи под дебел слой прах и тежък главобол и една друга статистика. А именно, че не само всяка следваща година учениците, които се записват в училищата, са все по-малко, но и са „проспериращо” неграмотни.

Няма значение кой е написал „История славянобългарска” или що за интровертен особняк е бил Паисий Хилендарски. Важното е, че първомайската лютеница се прави от 100% български домати и чушки, захар, олио, черен пипер, сол, кимион и под 1/100 нишесте. А също така, че Христо Стоичков първо е бил българин, преди да стане испанец, а някъде преди това е бил и чорбар.

Значи, ние може да изчезнем като нация от тия географски ширини, но суджукът и лютеницата ще останат и след нас. Добре че ЕС ги патентова. Да бяхме патентовали и яйцеклетките на Катерина Найденова, единадесетокласничката от Казанлък, която спечели златен медал на олимпиада по физика. Белким след години се роди нещо различно от левачката на Стоичков.

На това му викам история на един народ: започнала със снопа пръчки на Кубрат и свършила с авторските права на „Булконс Първомай” АД, производител на едноименната лютеница. История, която е само минало и няма бъдеще, което да се реализира на заветните 110 994 кв. км, разположени под сянката на Стара планина.

Но за съвременния ни сънародник няма чак такъв повод за тревога, който да не може да бъде „преглътнат” като гарнитура към основното ястие. Така както в момента едни хора протестират на жълтите павета, а други хора ги гледат от масата вкъщи по новините. Първите са гражданското общество, активните потребители, които държат на качеството на продукта, който са закупили. Вторите също са гражданско общество, но само през работно време.

Но това е тегава тема за размисъл. Като тази, че е нагло да ти искат допълнително 0.59 ст. за кетчуп, когато си дал поне 5 лв за сандвич.

Ако бе П.Р.Славейков, да възкликне с прословутата фраза за дефицита на народност и за наличието на мършавост.

Но понеже не е той, аз ще възнегодувам как е възможно, при цена на буркан с лютеница между 2 и 4 лв, да ти искат 0.59 ст допълнително за сурогат?!

Средната височина на българина е около 1,75 м. Средната надморска височина на България е над 470 м.

Бая сандивичи и лютеница има да изядем, докато догоним висотите на Отечеството и създадем бъдеще, различно по състав и амбиции от това, което пише на етикета на стоките.

Естествено, най-лесно е да си внесем такова от Китай. Но с кратък срок на годност и без гаранция за сервиз. Като кетчупа в страната на лютеницата.