Обратната страна на медала наречен “минимална работна заплата”
Автор : Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com)
Според финансово-икономическата статистика американците са ненадминати. Това не е лична констатация, а оценка на финансовите пазари. Прозрачността, точността и честотата йса в основата на тази оценка. По традиция икономическите индикатори за състоянието на американската икономика се публикуват всеки ден около 15,30 ч. българско време. Без значение в коя част на земното кълбо се намират участниците на финансовите пазари, винаги преди гореспоменатия час се чувства едно странно затишие. Хората, които се занимават с търговия на финансови инструменти, може би ме разбират най-добре. Навярно се питате защо започвам настоящия си коментар по този начин. Доверието на финансовите пазари представлява нещо като пясък в ръката ви. Само едно леко разтваряне на пръстите и той изтича мигновено. От друга страна, за да го спечелите обратно, е необходимо ужасно дълго време.
Президентът Барак Обама предложи за разглеждане проект за увеличаване на минималната работна заплата. Тъй като темата е изключително гореща и в България към настоящия момент, смятам, че информация за техния подход би била полезна. Според това предложение се предвижда увеличаване на минималната почасова ставка до 10,10 долара до 2016 г. Предложението е направено от департамента към Конгреса, отговорен за всички теми, засягащи националния бюджет. Според предварителните прогнози това увеличение ще вдигне безработицата до 2016 г. с нови 500 000 души. Извод номер едно: „Увеличаването на минималната работна заплата води до увеличаване на безработицата.“
Веднага бих направил съпоставка със ситуацията в нашата страна. За последното тримесечие на 2013 г. работещите на трудов договор в България са намалели с 57 000 души. Макар че увеличаване на минималната работна заплата в страната започна ефективно от 2014 г., бизнесът дисконтира новите регулации предварително. Разбира се, че всяка нова регулация представлява процес, който има две страни. Според предложението на Обама над 900 000 американци ще подобрят своето финансово състояние и ще излязат над чертата на бедността. Точно тук е основният проблем, когато се коментира минималната работна заплата между родните политици, синдикатите и работодателите. Получава се двояк подход. Подчертавам, повишаването на минималната работна заплата не е акт в посока решаване на проблемите с безработицата, а точно обратното. Не съм чул от нито един правителствен експерт или синдикален такъв да подходи комплексно по темата за минималните работни заплати. Единствената причина е, че и двете цитирани групи гледат користно към проблемите на най-бедните. Между другото досега не съм чул да има учреден синдикат на софтуерните специалисти.
Според статистиката за 2012 г. близо 3,6 млн. американци получават 7,25 долара на час. Те представляват 4,7% от всички почасово заети работници. По груби сметки половината от тях са на възраст от 16 до 24 години. Извод номер две: „Учи, за да си намериш лесно добре платена работа!“
Американското правителство е въвело минималната работна заплата от 1938 г. и досега тя е увеличена близо 30 пъти. Трябва да се отбележи, че това увеличение се дължи най-вече на компенсиране на заплащането с натрупаната инфлация. В този ред на мисли в България в момента инфлация почти няма. В САЩ около 20 щата изискват минимални работни заплати за работещите, които надвишават федералните нива. Важно е да се отбележи, че за различните щати има различни минимални почасови ставки. Извод номер три: „При прилагането на минимални работни заплати е необходимо да се подходи на база регионален принцип.“ Разбира се, че предложението на Обама бе подложено незабавно на ожесточена критика от страна на републиканците. Според Рич Макконел предложението за увеличаване на минималната почасова ставка ще доведе до увеличаването на безработицата с един милион. Той каза: „Помагайки на едни да получат по-добри възнаграждения, ние отнемаме възможността на бизнеса да създава нови работни места.“ Според отчета на бюджетната комисия увеличаването на разходите за труд ще подтикне бизнеса да инвестира активно в прилагането на нови технологии и ще търси висококвалифицирани специалисти. Точно в това се крие големият парадокс.
Извод номер четири: „Увеличаването на минималните работни заплати на пръв поглед е в полза на най-нискоквалифицираните работници, но на практика точно те стават най-уязвими по отношение на това да загубят работните си места.“ От националната ресторантьорска асоциация излязоха незабавно със становище на база предложението на Обама, според което има неопровержими доказателства, че то ще намали съществено възможността за наемането на нискоквалифицирани работници на входа. Разбира се, че имаше и изказвания в противоположната посока. От компанията „Ънкомън гудс“ (Uncommon goods), която продава стоки чрез онлайн платформа, увеличаването на минималната работна заплата ще увеличи потреблението на стоки и това е нещо позитивно за икономиката като цяло. Е, в този случай е важно да разграничим интереса на една компания от гледна точка на бизнеса й и социалната й ангажираност.
Специално за България от най-съществена важност за минималната работна заплата за пореден път бих споменал, че е важно да се премине към минимална почасова ставка, точно както е в Америка. Това до голяма степен ще повиши гъвкавостта на труда. Бих задал следния въпрос: „Коя тема в момента е по-важна от гледна точка на обществения интерес – темата за минималните работни заплати или темата за безработицата?“ Сами разбирате, че темата за безработицата става проблем от системен характер. Според официалните данни, публикувани от Националния статистически институт, освен намаляването на броя на наетите имаме увеличаване на работните заплати. Към последното тримесечие на 2013 г. е отбелязан ръст с 4,7%. Най-висок ръст на заплатите има в държавния сектор. Средната работна заплата в обществения сектор към края на 2013 г. е в размер на 889 лева. Средната работна заплата в частния сектор към края на същия период е в размер на 806 лева. Това определено не е позитивна тенденция. Според същата статистика най-много намаляват нискоквалифицираните наети. Видимо е, че на държавно ниво няма виждане за начина, по който трябва да бъде решен проблемът „висока безработица“.
Според мен последователността е необходимо да бъде в следния ред: ниски разходи за бизнеса за наемане на нискоквалифицирани работници, мащабни програми за квалификация, но единствено и само съгласувани с нуждите на бизнеса, а не както е в момента, програми, които целят най-вече усвояването на европейски средства. И чак когато безработицата падне под 8% може да се върви в посока увеличаване на минималната работна заплата. Отварянето на нови работни места е свързано най-вече с две неща – конкурентоспособност и ниски административни разходи. Това е чистата бизнес логика. Административният подход е с много повече негативно въздействие, доколкото той може да бъде представен като форма на социална политика. Най-добрата социална политика е отварянето на нови работни места. Работната заплата е също така пряка функция на конкурентоспособността и административната тежест. За мен няма абсолютно никакво съмнение, че тенденцията при пазара на труда ще се влошава. Да, посланията на БСП за ежегодно повишаване на минималната работна заплата са точно действия в тази посока, в това не може да има абсолютно никакво съмнение. Обещанията за нови 250 000 работни места по време на мандата на това правителство са думи на вятъра.
Ако сбъркам в тази моя прогноза, съм готов да се извиня официално, ама надали това ще стане. Да видим!
