Накъсо

Наталия Гергова

На електрически стълб висят двама електротехници и разгорещено се карат. Отдолу минава баба. Бихте ли донесли до стълба е-ей онази жица, казва единият електротехник. Бабата се спира под стълба с жицата в ръка. Видя ли, бе, видя ли, че това е нулата, обръща се победоносно електротехникът към колегата си.

Ще хванем ли нулевата жица, ако отпадне регулираният пазар на ток, както препоръчва Европейската комисия? Ако сме нормална държава, няма проблем. Но България е страната на неограничените възможности. Тук нормалностите се размиват, поради което трудно може да се създаде нормална „емоционална“ среда за истинското осъществяване на препоръката на Еврокомисията.

Защо ли? Ами спомнете си края на февруари 2013 г. Тогава АЕЦ „Козлодуй“ се отказа от търговете за продажба на електричество, тъй като търговците предлагаха цени, близки до себестойността на произведения от централата ток. С други думи, производителите могат да откажат доставки поради неизгодни за тях условия. В случая с „Козлодуй“ до потребителите няма да достига най-евтиният ток, произвеждан в България.

Затова още на прощъпалника на свободния пазар на електроенергия представители на индустрията изразиха опасения, че за тях свободният пазар ще означава по-високи цени. Енергийни експерти потвърдиха това опасение и заявиха, че няма икономически основания цената на свободния пазар да е по-ниска.

И какво излиза. Единственият плюс от свободния пазар е, че ще прецакаме т.нар. американски ТЕЦ-ве. Хем, няма да има нужда от предоговаряне на споразуменията с тях, хем те, щат не щат, ще трябва да продават тока си на по-ниска цена. Иначе няма да има кой да им го купи.

Другият плюс е, че Европа кара ЕРП-та да направят това, което ние не можем да ги накараме с години – да направят истински инвестиции в кабелната мрежа, за да се справят с прекъсванията на електроснабдяването.

Това ни е келепирът. Ако го направят. За евтин ток – забравете.