Журналистическата етика зависи от всеки от нас. Какъв ще бъде изборът ни днес?

Напоследък доста често се говори за медийната среда, организират се срещи, конференции, семинари. А нещата всъщност са толкова прости. Защото решението се крие във всеки един от нас. Един коментар по темата от Ирен Филева, която много добре познава тази медийна среда.

От кого зависи на първа страница на вестниците, които все по-малко купуваме, да не ни дебне кръвожаден сюжет или във вътрешните страници да другаруват едно до друго интервюта на политик и фолк-звезда?

От кого зависи вече кой ще влиза в хола ни от телевизора или ще ни навестява от радиото? Отговорът, колкото и невероятно да звучи е … самите от нас.

На стената си във Facebook направих един експеримент, защото искрено се изумих с какво полицейските снимки на проститутки от миналия век предизвика лавина от споделяния в социалната мрежа. Затова извадих един албум на CBSNews – Децата през 40-те години на ХХ век. И помолих за харесвания и коментари. Резултатът беше 6 харесвания и …нито един коментар.

Едва ли ще се намери човек, който да каже, че медийната среда у нас е добра. Скептиците само ще установят, че каквото ни е обществото, такива са ни и медиите. Дали тази констатация е достоверна обаче? Ако във властта са тези деца, които знаят, че храната не идва от магазина, вероятно решенията им ще бъдат по-различни. Ако във властта са хора, които обичат изключенията от правилата, то техните решения ще бъдат извън правилата. Майсторлъкът е да имаме сетива за тези неща. Кой, освен медиите е редно да ни напомнят всеки ден това?! И когато подобни факти, за решения отвъд правилата излязат в публичното пространство, единственото решение да бъде оставка. За да можем да живеем човешки, за да можем да избираме свободно и информирано. За да не се окажем пред единствено възможния избор да живеем в състояние на емиграция. Ако има предизвикателство пред журналистите и хората, то това е да бъдем отговорни. Дали не му е дошло времето…

Ако бях написала разгромяващ текст на политическа или друга тема, то той щеше да събере доста повече харесвания.
Експериментът доказа познатата истина, че всичко зависи само и единствено от нас. Избрах умишлено снимки, далеч от политиката и далеч във времето назад.
Резултатът доказа старата истина, че лошата новина е новина, колкото и да не ни се иска да е така.
Ако погледнем на социалната мрежа, като на медия, за каквато я набеждават, то тя няма как да не се движи по законите на рейтинга. И тук е важно не само забавлението, а и средата. Средата обаче я определяме ние, въпреки условността на всяка стена, заради броя на хората, допуснали я до фийда си.
Така се случва и с медиите. Те няма как да са извън схемата. Безплатен обяд няма.
Всеки ден, ние гласуваме за това, каква медийна среда искаме. Избирайки кръвожадни или „светски, от света на чалгата” заглавия от първите страници на вестниците или риалити формати по телевизиите, ние всъщност „поръчваме” точно това на журналистите.
Политиците за 23 години добре опознаха този инструмент за манипулиране на средата. Важно е и ние да започнем да се учим да поемаме отговорността си.
За да не се появяват хора, от типа експерти, които да настояват например да обясняват за какво да бъдат харчени парите в обществените медии, когато излизат от матрицата на поръчаните от политиците удобни манипулации.
По отношение на търговските, механизмът е още по-невидим.
Европейците отдавна знаят, че е важно да се грижат за медийната си среда, че са отговорни за нея с избора, който правят. Нещо повече, когато видят атака срещу медиите, те ги защитават. Време е и ние да научим този урок. Защото всичко зависи в крайна сметка от всеки от нас. Журналистическата етика зависи от всеки от нас.

Защото снимките на децата от 40-те години на XX век, обясняват много повече за управлението днес. Снимките на проститутките от миналия век също носят информация, но влизат в ролята просто на димна завеса, която къса нишката на логиката защо се случва това, което се случва. При тях сработва механизмът на приемане на изключенията от правилата. И колкото повече изключения от правилата, допускаме за нормални в живота си чрез медиите,толкова повече изключения политиците си мислят, че са им позволени.

Напълно в реда на нещата е, според него да чуваме цитати, че от стайното цвете зависи парламента, че трябва да забравим за Пеевски, защото бил грешка.
Не, не е грешка, става дума за механизма проба-грешка, познат обикновено за по-незрелите години на хората, по които политиците вземат своите решения днес. И си намират оправдания в избора, който правим всеки ден за медиите.
Защото медиите е редно да бъдат връзката между хората и тези, които са на власт. Когато обаче е скъсана нишката на финансовия ресурс за медиите, идва задкулисието.
Никоя нация не е оцеляла защото е била подвластна на инстинктите. Оцеляват тези, които отстояват правилата, които им позволяват да бъдат хора. Инак идват манипулациите, омразата защото носят рейтинг. А хората, желаещи някаква почтеност емигрират.
Изобщо отстояването на принципи е скучна работа, но е единствения почтен избор, който можем да правим. Защото не е възможно само една група, създала медиен монопол да бъдат единствено прави. Доказателство е фактът, че хората почти спряха да купуват вестници и монополът тръгна в посока на другите медии. Дори в социалните мрежи се вижда отчетливото присъствие на бойни, партийно мотивирани отряди.
Добро утро! Какъв ще бъде изборът ни днес?