Енергетика на колене в държавата-щраус
Автор: Дарин Стойков
Зоологически виц пита: “Защо белите мечки не ядат пингвини?” Простият отговор е, че са разделени на два полюса и няма как, иначе вероятно с удоволствие.
Подобно е и положението в българската енергетика в момента, но то е резултат от изкуствено разделение на два субекта от тяхната естествена хранителна среда. В ситуация на конкуренция ще оцелее по-приспособимият, качеството ще се повишава, а цената ще е пазарна и справедлива.
От няколко години насам българската енергетика се опитва да пренапише естествени пазарни закони и да сътвори нова реалност, в която добрите пеперуди ще се хранят с лошите крокодили, а НЕК ще разказва вечер приказки за феи и чудеса.
Повишават се държавно регулирани цени на въглища и чрез непозволен натиск се принуждава регулатора да намали цената на тока. Постоянни елементи, като скъпа зелена енергия, трупат дефицит. Намаляват се, отново регулаторно, позволени инвестиционни разходи. Мечтае се за стотици милиони приходи от виртуални продажби на емисии.
Няма как резултатът да не е финансов колапс и фактически фалит на цялата система при подобно непазарно поведение тип „слон в стъкларски магазин“ Какво следва? Неминуемо е повишаването на цените на електричеството, най-вероятно не и преди изборите, за да не се дразни излишно електората.
Ето нещата, които със сигурност няма да бъдат направени, макар да е болезнено необходимо:
- продажба на активи на НЕК и БЕХ за покриване на стари задължения, намаляване на дълговата експозиция или още по-добре – приватизация на всички държавни енергийни дружества
- анализ на микса с цел оптимизация и намиране на резерви
- ускоряване работата по трети енергиен пакет
- договаряне на нови цени за студен резерв и твърда позиция спрямо дългосрочните договори с фиксирана цена на изкупуване или разполагаемост
- оптимизация на държавните енергийни дружества с цел повишаване на ефективността
