България – страната на проститутките

Автор: Лола Монтескьо (още от нея на chuime.bg)

Всяка пета проститутка в Европа е българка. Тази класация поразбърка малко медийното пространство и отшумя, отмита от поредната вълна “Октоподи”, “Сови”, “Листопади” и “Незабравими”.
Абсолютна манипулация, мили дами. Не е вярно, че всяка пета проститутка в Европа е българка. По-скоро всяка трета българка е проститутка. Не само в Европа, а и у нас.

България отдавна е страната на проститутките. Нямам предвид политическите.

Съвсем направо да си го кажем. Проституцията отдавна се превърна в начин на преживяване в милата ни родина. Мало и голямо е готово да раздаде прелести и милувки срещу една водка в дискотеката, едно кръгче с джипа, една снимка в списанието, едно предаване в телевизията, една позиция нагоре във фирмата, един пост в комисията (парламентарна или каквато и да е)…

Въпросът отдавна не е дали, а за колко.

Мъжът е средство за преживяване или осъществяване, а средството към него е сексът. Сексът продава, казват в Америка. Сексът преди всичко купува, казват милите ми сънароднички. Купува работа, къща, кола, ботушки, почивка, шопинг в мола, посещение при Гого Фризьора.
Подчинени на тази икономическа максима, българките отдавна са заприличали на жрици на платената любов. Ако е вярно, че попфолкът е всичко, което иска душата ни, то фолкпевиците явно са всичко, което иска да види окото ни. Имиджът на вървежна мадама от околовръстното се среща не само в лъскавите публични домове, а като почнем от парламента, минем през телевизиите, та свършим в училището. Може и да ме обявите за кисела, застаряваща, закостеняла, недоебана и каквото още искате. Обаче ми се повръща от силиконови гърди, деколтета до пъпа, тиграк, ботуш до скута, изкуствени коси, мигли, нокти и прочие роговици, червило и устни тип “Анджелина Джоли с алергичен шок”… Момичета и лелки, осъзнайте се! Това просто не е шик! Прочетете пак: Не Е ШИК. Пунто.

Хайде просто да си говорим за поезия…

Или за любов. Без айфон и бутилка уиски на масата в Студентския.
Или ако щете за автобус 85 след 19 часа. Тъпкан е с жени с найлонови торби. Уморени, с поразмазан грим и сиви лица. Стискащи здраво пликчетата с марули, хляб и пиле за вечеря, опряло кървави кълки в чантите им за 20 лева от пазара, но имитация на Луи Виютон (или както там се пише). Пресмятащи наум за колко време могат да извъртят пералнята, направят вечерята, измият чиниите, изгладят дрехите, изгледат сериала и лакират ноктите, преди да припаднат без дъх в креватите си. Изчисляващи дали са успели да спестят вече за вечерята в ресторант на 8-ми март, когато уж силните им половинки ще ги заведат на кръчма с бели покривки, ще се налюскат с евтино вино, а те тайно ще им мушкат под масата банкноти, за да оправят сметката “кавалерски”. Колко далеч са тези мили, уморени, обезмечтани жени от силикона и джипа, който нонстоп бълва от телевизия, списания и момински мечти. И колко близо са дъщерите им до него.