"Когато Хари срещна Сали" (When Harry Met Sally, 1989)
Това е романтичната комедия на романтичните комедии и така трябва да си остане. Били Кристъл и Мег Раян играят перфектни един за друг хора, между които обаче няма привличане, във филма на Роб Райнър. Едва ли може да се направи римейк на толкова непринуден и естествен филм. Повтарянето и опитът за имитация на нещо толкова естествено случило се неминуеми би довело до скованост. И кой би могъл да го изиграе? Мила Кунис и Крис Прат, които този път ще се срещат в магазин за смартфони или на задната седалка на такси... Мерси, но не, мерси.
"Казабланка" (Casablanca, 1942)
Тази вечна класика на киното вероятно (чукаме на дърво) ще остане завинаги в 1942 г., където й е мястото. От там свети най-силно. И до днес мнозина все още обсъждат на какво се дължи успехът на този филм. Със сигурност немалка част е на Ингрид Бергман и Хъмфри Богарт, които правят едни от най-известните си роли в кариерите си. Илса и Рик преживяват отново своята история от Париж, само че този път в Казабланка и на фона на Втората световна война. А зрителят до последно не знае кой от двамата мъже ще избере Илса. Брилянтно режисиран от Майкъл Къртис, „Казабланка“ въплъщава в себе си всички елементи на киното от „Златната ера на Холивуд“ и дори те да могат да се копират, едва ли биха могли да бъдат „продадени“ на публиката като нещо ново-добре забравено старо.
"Отнесени от вихъра" (Gone with the Wind, 1939)
Случаят с „Отнесени от вихъра“ е подобен. Ако изграждането на Burj Khalifa е имало еквивалент в киното, то това е производството на този епичен филм. С дължина близо 4 часа, цветен (нещо ново за епохата), с режисурата на Джордж Кюкор и Виктор Флеминг той и до днес остава неподражаем шедьовър. Умишлено оставяме отделно великолепните Вивиан Лий (Скарлет), Кларк Гейбъл (Рет), Хати Макданиъл (Мами). Кой би могъл да влезе в тези роли? В обувките на тези актьори? Представяте ли си коя актриса ще е днешната Скарлет? И кой мъж – Рет? Ние не. И по-добре, дано и Холивуд не си представя.
"Кръстникът" (The Godfather, 1972)
Каквото и предложение да бъде направено на когото и да е, то трябва да бъде отказано. Адаптацията на романа на Марио Пузо лежи дълбоко в сърцата на толкова много хора по света, че евентуален римейк би разгневила сигурно дори и мафията. Дори Франсис Форд Копола изпитва сериозни затруднения, когато снима „Кръстникът 3“ през 1990 г. А щом той не може, кой тогава? И нека не забравяме - Марлон Брандо, Ал Пачино, Даян Кийтън, Робърт де Ниро, Джеймс Каан... Всяко възпроизводство освен излишно, е обречено.
"Някои го предпочитат горещо" (Some Like It Hot, 1959)
Освен, че това е един от най-смешните филми на всички времена, имаме три неоспорими фактора – Джак Лемън, Тони Къртис... и Мерилин Монро. Дори някой да успее да заснеме историята за двамата мъже, преследвани от мафията и принудени да пътуват заедно с женския оркестър, преоблечени като жени, кой ще бъде Мерилин Монро. Великите филми, обикновено имат своите велики актьори, които за щастие правят подражанието невъзможно.
"Животът е прекрасен" (It's Wonderful Life, 1946)
Ако има най-обнадеждаващ и трогателен момент в киното, то това са последните 20 минути от този филм. Някои го наричат най-добрия коледен филм. И той има цялото право да бъде такъв. И дори е такъв. Така че дори само докосването на тази тема, би разгневило милионите киномани по света. Едва ли някой може да улови духа, който Франк Капра увековечава в този филм, разказващ историята на човек, който си пожелава да не се е раждал и желанието му се сбъдва.
"Големият Лебовски" (The Big Lebowski, 1998)
Филмът на братята Коен има точното количество кич и култ в себе си, че да не може да бъде пресъздаден. Джеф Бриджис има чар и сила, които правят ролята му една от най-добрите. 20 години по-късно хората все още гледат Пича Лебовски, Уолтър и Дони. В ролята на последните са Джон Гудман и Стийв Бушеми.
Велики филми, които никога не бива да съсипваме с римейк
Истинските любители на киното и Холивуд намират все по-малко допирни точки в последните няколко години. Мястото, смятано в продължение на десетилетия за Мека на седмото изкуство, днес все повече се отдалечава от художествения аспект за сметка на финансовия.
А днес финансов успех се постига с няколко неща: блокбъстър за супергерой, игрален филм по анимация, всички възможни сюжети, които могат да произлязат от вече направена класика. И добрият стар римейк, който макар да върви надолу, не загубва позициите си.
Римейкът е изгоден за киностудията по много причини. Той стъпва на нещо сигурно, често култово, което е гарант за интереса на публиката. От това следва, че рискът е относително по-малък, отколкото с оригиналната история.
В последните години видяхме доста несполучливи опити за римейкове. Макар и тези филми да донесоха милиони на продуцентите си, оригиналните версии нямаха нужда от подобни бледи копия на своите аури. Но Холивуд не възнамерява да спре дотук и е заредил в ръкава си достатъчно заглавия, които да избълва от конвейера си през тази година.
В следващите месеци очакваме новите „Цар Лъв“, „Ейс Вентура“, „Зеленият фенер“, „Мечът в камъка“, „Ангелите на Чарли“ и „Дъмбо“.
И понеже горният списък е малко притеснителен, обръщаме поглед назад към няколко класики, които би било ужасно да бъдат възродени за нов живот. Една от много причини е, че всяко произведение на изкуството вирее най-добре в своята собствена епоха. Ако е велико, ще я надживее. И това ще е целият живот, от който има нужда.
В този ред на мисли, в галерията горе сме събрали скромен брой филми (седем), които би било истинско светотатство да бъдат екранизирани наново.
