Този луд, луд Уес
Ако модерното кино можеше да има само един луд учен. Да има един човек, който да ти казва, че всичко, което си помислиш може да стане, да следва най-откачените идеи и да прави онези неща, за които другите казват, че няма как да станат, то този човек щеше да е Уес Андерсън.
Великолепният шантав тексасец прави филми от началото на 90-те години. Той е физическото и визуално въплъщение на думите, че „трябва да правиш кино, каквото сам искаш да гледаш“. Всички филми, които Андерсън прави е кино, каквото той иска да вижда, както и ние.
Уес Андерсън е като пакет с бонбони, който винаги крие изненади и те са все приятни. Неговото кино е като неделя, която никога не свършва. Пълна с приключения и странности. Пълна с цветове, музика, рецепти и тайни послания. И най-вече – натъпкана до горе с качествена визия, чудесен сценарий, диалог и о, боже, добри актьори.
Начинът, по който Уес Андерсън може да накара да изглежда един актьор, е умение, което малко хора в този свят владеят. А той го е развил до съвършенство.
Уесли Уейлс Андерсън се ражда в топлия Хюстън, Тексас. Майка му е архитект, а баща му – ПР. Двамата се развеждат, докато Уес е още малък и по-късно той описва това като най-неприятното събитие в живота си, което впоследствие създава тенденция във филмите на режисьора – винаги някъде, някой персонаж търси одобрението от родителска фигура.
Животът в объркано семейство с три деца обаче създава и начина, по който Андерсън вижда света – цветен, странен и обагрен с проблемни роднини и други интриги. Като изчезнали къпкейкове, например.
Киното на Уес Андерсън е толкова специфично, че рядко някой се затруднява да го разпознае добре. Ето ви няколко коза: Уес Андерсън е истински любител на животните и те винаги присъстват под една или друга форма, някъде там – от опосуми, през котки, риби и най-често лисици. Само Уилям Уортън и Роалд Дал могат да кажат, че харесват рижите хищници повече от ненормалния режисьор. Често именно животните са и основна сюжетна линия. Предпочита блондинки пред брюнетки. Предпочита да е застинал в една друга ера, в която мъжете може и да са груби, но никога глупави, а жените могат да пушат без да им се прави забележка, че се случва все по-често. Киното му е цветно, многокамерно, музиката е силна, цветовете са ярки. Някъде някой прави беля.
Още в колежа Андерсън се насочва към правенето на ентъртеймънт, ако тази проста дума може да опише визуалното пиршество, което той показва. Тогава режисьорът пише късометражни филми и пиеси, които впоследствие снима с Оуен Уилсън, с когото стават приятели. Най-известната му късометражка е кримката Bottle Rocket, която може да откриете онлайн. Тя проследява дребната схема на двама приятели, които с помощта на трети, решават да извършат обир. Филмът отива на фестивала Sundance и печели много фенове, в това число и Мартин Скорсезе.
Скорсезе и Андерсън са различни, както многовкусовите цветни бонбони, които сте предпочитали за основно ядене като малки, се различават от добрата стара леща. Те са като двете страни на една и съща монета. А тя се нарича кино. Родени в съвсем различни поколения, виждащи света по тотално различен начин, двамата са великанско големи и незаменими. Ето това виждат и харесват един в друг, както казва Андерсън в едно свое интервю. Те правят кино за света, по начина, по който го виждат. Без да им пука.
Bottle Rocket се сдобива с пълнометражна версия, а малко по-късно се появява и Rushmore – първият известен филм на Уес Андерсън, в който той и Оуен Уилсън са сценаристи, Андерсън режисира, а Бил Мъри играе. Това е първата афера на Мъри с режисьора и двамата създават топла връзка, която продължава и до днес.
Цветното, вкусно кино обаче открива Андерсън чак с настъпването на новия век. Още в неговото начало се появява The Royal Tenenbaums, който изстрелва Андерсън в стратосферата на „режисьорите, които трябва да гледате“. Списание Empire слага филма в „500-те най-добри заглавия в света“, а сценарият му носи първа номинация за „Оскар“. Естествено, че историята се върти, около проблемнно и странно семейство и неговия отсъстващ баща.
В хумора и света на Уес Андерсън обаче няма мелодрама. Има цветове, крясаци, луди хора и любов.
Следват The Life Aquatic with Steve Zissou – поредна афера с Бил Мъри и The Darjeeling Limited – личният фаворит за фестивално кино на повечето хора и guilty pleasure предложението на почитателите на лудия тексасец.
Веднага след това, с встъпването на второто десетилетие на новия век, Уес Андерсън влиза в най-силния си период до момента и се превръща в това, което хората обичат да наричат „жанр в киното“. Защото той отдавна е именно това. Серията е открита с „Фантастичният господин Фокс“ – анимирана адаптация по малката цветна книжка на великия Роалд Дал. Когато човек гледа „Фантастичният господин Фокс“, разбира защо и как, тези двамата са се срещнали, макар и не буквално. Все едно им е било писано. Андерсън, подобно на онзи мъж с приказките и същото име, вижда света по начина, по който го вижда и Роалд Дал. Тяхната индиректна колаборация му носи втора номинация за „Оскар“. Серията на Уес Андерсън в света на доброто кино продължава с Moonrise Kingdom. Любовната палава история на Сузи и Сам не е лъжица за всяка уста, но е редно да го опитате поне веднъж. И завършва, разбира се, с The Grand Budapest Hotel.
Голямото три на Уес Андерсън е абсолютно задължително за всеки уважаващ себе си киноман.
Догодина, след писането на няколко късометражки и правене на бели най-вероятно, Уес Андерсън се завръща на режисьорското място, където е редно да стои често, за да се занимава с две любими свои неща – анимация и животни.
Видът от флората и фауната, който ще обитава следващото му творение, е вид, който до този момент не се е появявал във филмите му. И това са кучетата. Isle of Dogs трябва да излезе в средата на 2018 година. И ако ентусиазмът още не ви е обзел, значи имате проблем.
