Золтан Дани – единственият човек, който свали Стелт със система от 1961 г.
Една от сериозните гордости и постижения на американската армия, родена именно от мистичната зона 51, е така наречения невидим самолет F-117. Първото успешно бойно кръщене може да се забележи през 1991 г. с войната в залива. Тогава американските авиатори преминават спокойно над радарите и успяват да разтоварят сериозно количество тротил във вражеска територия. Нито един радар не съобщава за прелитащ самолет и инженерите са категорични, че с тази техника ще могат да спечелят всяка война.
Самата конструкция на Стелт е създадена, за да отговаря на някои основни изисквания. На първо четене трябва да обърнем внимание на факта, че по цялото тяло на самолета липсва прав ъгъл. Точно по тази причина може да бъде забелязана дори кабината, чийто люк е с назъбено покритие. Причината за това решение е фактът, че радио вълната, както установяват руски учени, се отразява именно в предмети, които разполагат с такъв ъгъл. За да се намали сериозно ефекта от радарните системи, американските инженери поставят и нов вид покритие върху самия самолет, с което голяма част от радарните вълни могат да се абсорбират.
Снимка: By Unknown author – F-16 Database – F-16 accidents – Media Galleryphoto: CW2 Kevin Belanger, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18268197
Комбинацията от всичко това дава възможност на всеки пилот да лети почти незабелязано, а след като успешната проведена мисия дава резултати, авиацията е сигурна, че всичко ще върви винаги по план. За съжаление и голяма изненада на всички, именно сърбите променят хода на историята и удрят много звучен шамар за машина, която коства милиони долари. През 1999 г. именно сръбско ПВО успява да неутрализира „невидимият“. По-важното тук е, че използваната ПВО система е създадена през далечната 1961 г. Популярната С-125 Нева/Печора е съветска ракетна установка, разработена от Алексей Исаев. Има нисък обсег на действие и е сравнително бавна спрямо други защитни системи. По-важното обаче е, че работи превъзходно в таргетирането на маневрени цели.
Системата работи с радио магнитно командване и тук възниква въпросът за много милиони долари: как? На 27 март 1999 г. сръбските войници успяват да свалят този изтебител без особени усилия. На 2 май успяват да неутрализират и F-16. Отново напомняме, че това е система от 1961 г. и е малко странно как съвременните самолети стават жертва на толкова морално остаряла система. И изненадите не приключват до тук. През май 2015 г. ISIS използва същата система, за да неутрализира дрон Predator над град Латакия. Също така системата е използвана отново през декември 2018 г. след като се опитва да неутрализира някои от ракетите въздух-земя, които са изстреляни срещу сирийски позиции. До днес се твърди, че резултат е няколко неутрализирани ракети, но американските военни отричат това.
Снимка: By Srđan Popović – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=21432478
Очевидно системата на Алексей Исаев е изпреварила времето си, но нека се върнем на един от най-скъпите скалпове, които успяват да се препишат. Пред далечната 1999 г. армията на Югославия разполага с точно тази зенитна система, а 3-ти батальон на 250-та противовъздушна ракетна бригада на страната е поверена не лейтенант Золтан Дани. Докато следят ситуацията над небето, радарите сигнализират, че е забелязан обект на близо 23 километра. F-117 се появява на радара за около 17 секунди и се допуска, че пилотите са правили тестове на системата, когато навлизат на разстояние от близо 13 километра, Золтан Дани нарежда на командването да пусне ракетите си. На борда на самолета е лейтенант-полковник Дарел Патрик Зелко. Бивш ветеран от „Пустинна буря“.
Снимка: By Snake bgd at Serbian Wikipedia, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=74228651
Той не подозира, че е под обсега на ПВО-то, когато две ракети пробиват облаците и се насочват именно към неговия самолет. Първата го подминава достатъчно, за да създаде трусове в кабината и въпреки това не се детонира, втората обаче не прощава и успява да засегне критично Стелт-а. Експлозията е достатъчно мощна, за да бъде забелязан от борда на Боинг KC-135, използван за презареждане на самолети. Във фаталният момент, пилотите са летяли над Босна. Докато лети с парашут надолу, Дарел вика за помощ. Подозира, че може да попадне под плен на югославската армия и след като обяснява, че не е ранен, прекарва доста време в канавка, опитвайки се да избегне всички възможни срещи. Пада на около 1.5-1.6 километра от самолета и се крие, докато тече сериозно претърсване на околността.
Самият той разказва, че в един момент преследвачите се намират на стотина метра от него. След близо 8 часа игра на котка и мишка, той е спасен и изведен от горещата точка с хеликоптер. Много по-късно след войната ще разбере, че е бил само на 10-15 минути от залавянето си. Каква е съдбата на самолета? Противно на очакванията, военната техника обикновено се унищожава, за да не може да попадне във вражеската територия.
Историята показва няколко случая, в които руски и севернокорейски пилоти летят и се предават със самолетите си в друга страна, прекосявайки смело ограниченията на желязната завеса. Тук трябва да добавим и още една подробност. Говори се и за втори ударен самолет, който все пак успява да стигне до базата. Щетите по него са достатъчни, за да го отпишат като летателен апарат. Информацията обаче все още не е потвърдена от САЩ, а и най-вероятно през 1999 г. ще достави много сериозен спад в морала на американските пилоти.
Снимка: By USAF – http://media.independent.com/img/photos/2012/06/21/zelkoAFMuseum1.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=48453125
От друга страна, сваленият F-117 остава непокътнат. Историята разказва, че години след това руски и китайски агенти са изкупували на безценица парчетата от самолета. Сериозно количество от останките и до днес могат да бъдат забелязани именно в музея в Белград. Според някои източници, макар и те да остават неофициални, останките са използвани за опознаване на техниката и около 10-12 години по-късно се твърди, че Китай вече разполага с тази технология, представяйки изтребители, способни да заблудят радарите. От една страна, това е само твърдение, а от друга можем да обърнем внимание на факта, че техниката може да се докаже само в действие.
До този момент американското правителство продължава да твърди, че дори и останките да се използват, нито една страна няма да може да обърне технологията. Ако се чудите как Стелт-ът е бил засечен, отговорът, поне според Золтан Дани е, че радарът го засича, докато отваря бомбените отсеци, където очевидно има прав ъгъл, дали това е така, не можем да знаем. Според други източници се говори, че понеже времето било лошо, пилотите не използвали технологията „Prowler“ за блокиране на радарни вълни. Освен това, Золтан осъзнава и една друга истина, не може да остави ПВО-то да работи в дълги интервали и около 20 секунди пуска радарите и след това ги спира.
Снимка: By Petar Milošević – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=74037454
Позицията на ПВО-то се мести всеки ден, за да няма изненадващи атаки от въздуха. Играта на котка и мишка може да спечели вниманието на абсолютно всеки. Говори се, че Золтан модифицира значително ПВО-то като по този начин може да покрива по-сериозен периметър. Свалянето на невидимия самолет се описва като отбелязването на гол от много далечно разстояние. Впрочем след попадението, операторите дори не са разбрали какво са постигнали. Налага се командването да сподели перфектният улов за вечерта.
Историята има щастлив край. Някогашните врагове успяват да се срещнат и като войници да оценят ситуацията. Пилотът и командващият на ПВО-то остават приятели. До днес говорят за мир и разбирателство. Двамата продължават да са привърженици на идеята, че именно мирът отваря всички врати, а понякога може да се роди дори по време на война. Днес Золтан Дани има пекарна и живее нормален живот, макар и в историята да бъде записан като единственият човек със скалп от най-скъпата военна индустрия в света.
Заглавна снимка: By MSGT EDWARD SNYDER – http://www.defenselink.mil/multimedia/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3827928
