Великите битки, променили историята: Аустерлиц (1805 г.)
Военната история е изтъкана от много епоси и легенди. Могъщи пълководци, величави армии, страховити империи и достойни бранители на отчаяни каузи. В тези легендарни епизоди от историята човешката трагедия, героизъм и саможертва се преплитат по уникален начин, който разкрива цялата пъстрота на нашата душевност. Наяве излизат героите, страхливците, достойните и недостойните.
Всяка битка е откровение. Всяка война е изпитание. Ала дори и сред пелената от кръв, чест и стомана, има имена на полесражения, които и до ден днешен грабват умовете на поколенията. Всяка битка е величава по свой начин, но сред куршумите, стрелите и остриетата на хиляди стълкновения изпъкват такива, които променят съдбата на народи, региони и континенти.
В началото на XIX век, Европа е изправена пред сблъсъка на новия политически ред, роден в разгара на Френската революция, и борбата на старите абсолютни монархии да разгромят революционната вълна и да възстановят изгубеното статукво. Между 1792 и 1802 г. Франция воюва срещу т. нар. Първа Коалиция – сбор от почти всички европейски държави, борещи се да обърнат хода на историята. Въпреки многото си вътрешни кризи и проблеми, Франция излиза победител. Огромна заслуга за това има един млад корсикански генерал, който през 1796 г. поема водачеството на френските войски в Италия – Наполеон Бонапарт. Благодарение на неговите победи, през 1797 г. Първата коалиция окончателно е разгромена.
Година по-късно обаче, Австрия, Великобритания и Русия формират т. нар. Втора коалиция, която търси да довърши онова, което предходния съюз не успява. През 1799 г. Наполеон, възползвайки се от водещата се война и сложната обстановка във Франция, успява, чрез преврат, да оглави страната в качеството си на Първи консул на Републиката и през 1802 г. довежда войната с Втората коалиция до успешен край. През следващите две години, Наполеон налага нов политически ред в Италия и Германия, а през 1804 г. се обявява за император. Всичко това подтиква Австрия, заплашена от френската експанзия и политически възход, да сформира Трета коалиция с Великобритания и Русия, за да се опита да спре „Корсиканският човекоядец“.
За да се справи с новата заплаха, Наполеон Бонапарт решава да създаде най-голямата армия, виждана до тогава в Европа. Свиквайки войски от всички предели на своята империя, Наполеон изгражда т. нар. Велика армия. Нейната първоначална цел е да се използва за инвазия във Великобритания, но скоро става ясно, че Франция не разполага с достатъчно кораби, особено след като адмирал Нелсън потапя голяма част от френския флот при Трафалгар. Принуден от обстоятелствата, Наполеон насочва Великата армия на изток и напада съюзените с Австрия германски държави. Френските войски преминават р. Рейн и след изключително успешна и бърза кампания – Улмската, по поречието на р. Дунав, успяват да окупират днешна югозападна Германия.
Докато Великата армия прочиства бреговете на р. Дунав от австрийските сили, в Италия неуморният маршал Масена решава да не чака пасивно силите на Хабсбургите, водени от ерцхерцог Карл – син на император Франц I. На 18 октомври в битката при Верона, Масена разбива частите на генерал Вукасович и успява да форсира р. Адидже. След няколко дни Масена научава за победата на Наполеон при Улм и бърза да атакува ерцхерцог Карл, за да не позволи на австрийските войски в Италия да се притекат на помощ на Дунавската армия.
Двете армии са приблизително равни по сила – Масена разполага с 43 000 срещу 48 000 в редиците на ерцхерцог Карл. И двамата генерали прилагат една и съща тактика – атака с основните пехотни сили през центъра и флангови атаки с цел обход с кавалерията. В резултат, битката при Калдиер на 30 октомври 1805 г. се изражда в кърваво меле, в което двете войски се бият ожесточено за всяка педя земя, а ключовите позиции по полесражението сменят притежателя си по няколко пъти.
Падането на нощта слага край на сражението, а на другия ден при преброяването на жертвите се установява че французите са загубили 8000 убити и 1000 пленени, срещу 5672 убити австрийци. Победата отива на сметката на Карл, но въпреки това той е принуден да се изтегли на североизток, след като научава, че корпусът на Ней напредва от Дунав към Каринтия, с цел отрязване пътя за отстъпление на ерцхерцога. Макар и победен в битката, Масена запазва стратегическата инициатива, а действията му не позволяват на Карл по-голяма свобода на действие, която би му дала шанс да се съедини с руските войски, начело с генерал Кутузов изпратени в помощ на Австрия преди предстоящата битка при Аустерлиц.
Обратно на север през целия ноември, френските войски преследват първо австрийските части, а след това и отстъпващата първо по десния, а след това и по левия бряг на р. Дунав руска армия. Противниковите страни водят поредица от ариергардни боеве, които нямат особено значение за развоя на кампанията. На 12 ноември 1805 г. Мюра влиза триумфално в опразнената от австрийски сили Виена. След близо 400 години на австро-френска конфронтация, французите най-сетне влизат във вражеската столица.
Наполеон пристига във Виена на 15 ноември и бърза да отпразнува победата, като обладава местна австрийска красавица така, както е обладал войските на Мак във Франкония. Истинското изпитание тепърва предстои. Руските войски, водени от методичния и внимателен генерал Михаил Кутузов, успяват ловко да избегнат опитите за обкръжение на французите и дори успяват да заложат няколко капана на наполеоновите войски. В началото на декември, армията на Кутузов, заедно с остатъците от австрийските войски по р. Дунав и пристигналите от североизток войски ба Буксхьовден, се съединяват в района на град Брюн (дн. Брно) в Бохемия.
Съюзниците разполагат с около 89 000 войници в района на Брюн (реално около 75 000 могат да бъдат ангажирани за битката – б.а.), докато Наполеон разполага с около 53 000, но очаква още 22 000 да пристигнат начело с Даву и Бернадот. За да печели време, Наполеон първо се изтегля от най-предните си позиции край Брюн – тактически изгодните Праценски височини. След което моли за преговори и кани при себе си руски парламентьори, играейки ролята на надигран и неуверен командир, който очаква неминуемо поражение. Съюзниците захапват стръвта.
Двете войски застават една срещу друга на 1 декември. Последните приготовления се правят през деня. С оглед численото неравенство преди идването на Даву и Бернадот, Бонапарт не може да използва обичайната си тактика за обход на вражеския фланг. Вместо това, Наполеон нарочно създава впечатление, че не му достигат сили за десния фланг, с надеждата да подмами врага да атакува именно там, разтягайки прекомерно линиите си. Руско-австрийските войски ще ангажират всичките си части в атаката, което ще даде шанс на императора да удари право в центъра, след което да раздели вражеската армия на две половини и да ги обкръжи.
Заблудени от опитната театрална и тактическа постановка на Наполеон, Кутузов и австрийският генерал Вейройтер решават да съсредоточат удара си срещу десния френски фланг. Планът е одобрен от императорите Александър и Франц II, които номинално командват съюзническата войска. През нощта Наполеон обикаля из позициите на армията, здрависва се, тупа рамене и разменя учтивости с мъжете. Войниците палят стръкове слама от сламениците си, за да го виждат по-добре. Сякаш хиляди светулки озаряват притихналото поле край Аустерлиц, а зимния вятър отнася в нощта приглушените гласове на императора и войниците му. Наполеон ще нарече тази нощ най-красивата в живота си.
В утрото на 2 декември, 1805 г., Буксхьовден повежда 45 000 руски и австрийски войници в атака към десния френски фланг. Часът е 4 сутринта. Бойното поле е покрито от гъста декемврийска мъгла. Скреж покрива тревите, а шумът от движението на войските се поглъща частично от непроницаемата пелена. Наполеон, който обикновено използва семафорна система за предаване на сигнали по бойното поле, сега залага на конни куриер, разпределяйки грижливо по пет коня за всяко подразделение в армията. На първо време настъплението на съюзниците се развива по мед и масло.
Авангардът на собствения им ляв фланг заема няколко селца на югозапад от Праценските височини. Към 7 ч. се натъкват на първата организирана френска съпротива, след което към 8 ч. настъплението им изненадващо е спряно от вихрена френска контраатака на части, които не е трябвало да са там. Авангардът на III корпус на Даву е изминал за по-малко от 72 часа разстоянието от Виена и сега се хвърля на щик срещу изненаданите сили на Буксхьовден. На срещуположния фланг Лан атакува със своя V корпус силите на Багратион, които пазят десния съюзнически фланг. Наполеон нарочно държи центъра кротък до около 8 ч., след което хвърля в атака Кавалерийския резерв, начело с Мюра.
Облечен в неизменният си сив шинел, с мрачна, преценяваща и вероятно кисела заради мъглата физиономия, Наполеон оглежда бойното поле през далекогледа си, а подобието на изкуствен интелект в ума му, извършва изчисления, които са невъзможни за нито един друг човек на бойното поле този ден. Геният на Бонапарт е отприщен при Аустерлиц така, както в много малко други случаи в историята. Мюра разбива кавалерията на Лихтенщайн в центъра и я изтласква, Даву е спрял Буксхьовден на десния фланг, а Лан и Багратион са се вкопчили на левия. За да закърпи възможната пробойна между центъра и левия си фланг, Кутузов трябва да отслаби позициите на Праценските височини и да прати подкрепления на юг.
Наполеон знае това. Вика при себе си Султ и го пита за колко време войниците му могат да изкачат Праценските хълмове „Двадесет минути“ – отговаря Султ. – „Чудесно, значи ще чакаме още четвърт час.“ Бърза справка с часовника показва на Наполеон кой е удачния момент. Усета му за точния миг, в който да атакува през центъра е свръхестествен. Атаката трябва да дойде в момент, в който Праценските височини са достатъчно отслабени, но едновременно с това срещу Даву не са пратени прекалено много вражески сили, които да го надвият. Дивизиите на Султ се хвърлят в атака точно в 9 ч. Слънцето най-сетне се показва над мъглите и озарява щиковете на френските дивизии начело с генералите Вандам и Сен Илер. Корпусът на Бернадот и гвардейските части на Бесиер също са хвърлени в атака. Към 10:30 силите на Султ и Бернадот овладяват Праценските височини.
През следващите два часа, французи, руснаци и австрийци ще се бият като лъвове за всяка педя земя там. В 13:00, Кутузов опитва последен отчаян ход – 1000 войници от императорската гвардия на Александър I са хвърлени в така. Руснаците се бият свирепо и за миг успяват да огънат френските редици, но френската Императорска гвардия контрира атаката и отхвърля руснаците в отстъпление по източния склон на стратегическите височини. Към 14:00 съюзническата линия е окончателно разкъсана на две. Постепенния заник на зимното слънце бележи и залеза на съюзническите усилия за постигане на победа. Наполеон е изпълнил замисъла си по учебник. Сега трябва да реши коя половина от вражеските сили да обходи. Избира силите на Буксхьовден, които са по-многобройни и до момента не са се огънали пред упоритите контраатаки на Даву.
Вандам и Сен Илер атакуват съюзниците, спускайки се стремително по южния склон на Праценските височини. Даву междувременно вкарва и последните си резерви в атака. Нападнати от две страни, руско-австрийските сили започват да се огъват и отстъпват. Опитът на най-добрият лек кавалерийски полк – на австрийците да прикрие отстъплението, са пометени от артилерийските гвардейски полкове на Наполеон. Бягството се превръща в безразборен хаос. Съюзническите генерали бягат един след друг, Буксхьовден е толкова пиян, че почти го отнасят на ръце от бойното поле. На пътя на бягащите се изпречва терен насечен от блата, езерца и замръзнали поточета.
Къде от падащи вражески снаряди, къде поради собствената тежест на войниците, ледът се пропуква. Мнозина падат в ледените води и не толкова се издавят, колкото получават термален шок и умират на място – разгорещените им от битка и бягство тела рязко контрастират на ледените води. Общо 25 000 съюзнически войници – ок. 1/3 от ангажираните сили са убити, ранени или пленени в битката при Аустерлиц. Съюзниците губят н 182 оръдия и 50 знамена. Французите губят общо 8000 войници, от които 1305 убити, но си струва да отбележим, че около 20% от армията на Наполеон реално не влиза в битка – корпуса на Ожеро и една от дивизиите на Султ остават в резерв за всеки случай – съюзниците използват цялата си налична сила, така че в действителност Аустерлиц е победа на около 55 000 срещу 75 000.
Когато новините за резултата от Аустерлиц достигат Лондон, премиерът Пит с досада поглежда картата на Европа в кабинета си и заявява „Навийте тази карта и я приберете – няма да ни трябва през следващите десет години.“ „Ние сме деца в ръцете на великан“ ще коментира с горчивина Александър I след битката. Тези изказвания често се използват от историците, за да сложат точка на разказа за битката при Аустерлиц. В действителност обаче, тази битка, колкото и грандиозна да е като тактически успех, не слага точка на нищо в континентален план. Австрия несъмнено е бита, а столицата й е окупирана, но това не значи край нито на Коалицията, нито на войната.
Месец и половина по-рано Нелсън е направил Британия недосегаема при Трафалгар, а войските, които Наполеон разбива при Аустерлиц, са само малка част от военния потенциал на Русия. Можем да кажем, че Аустерлиц е ключова за съдбата на Австрия – на 4 декември французи и австрийци подписват примирие, скрепено с договора от Пресбург на 26 декември. Условията са съкрушителни за престижа на Хабсбургите.
Австрия се отказва от всички територии, които взема от Венеция по силата на Мира от Кампоформио и договорът от Люневил и ги предава на Кралство Италия, признавайки съответното кралство като суверенна държава. Хабсбургите отстъпват всичките си анклави в днешна Югозападна Германия на електорите на Баден и Вюртемберг, а Тирол е предаден на Бавария. Тримата електори имат право да се титулуват суверенни крале на съответните държави и де факто отхвърлят върховенството на Свещената римска империя. Като добавка към основния договор, Австрия се задължава да изплати репарации в размер на 40 000 000 франка.
Австрия е извадена от строя за следващите три години. Сега Наполеон трябва да помисли за следващия си ход. Победите през ноември и декември и поставянето на Бонапарт като гарант за целостта и суверенитета на Баден, Вюртемберг и Бавария, превръщат Франция в новия медиатор на политическите дела в германските земи.
