Тутраканската крепост се строи три години, за да падне за 3 дена
Между 2 и 6 септември, преди повече от век, архивите разказват историята за Тутраканската битка или операция, напомняща за един отдавна чакан реванш между България и Румъния. Сражението се води около 5 дена, а резултатът, освен победа, е и възможност за западните медии да погледнат за първи път най-грозното лице на войната. Историята на това сражение започва още през 1913 г. с внезапното нападение на Румъния, която бърза да нападне в гръб и да изпълни своята уговорка от тайния план за унищожаването на страната.
В разгара на Междусъюзническата война ще открием, че румънците наистина успяват да вземат с лекота територия, която дълго време ще стои като отворена рана за обществото, управляващите и войниците. Въпреки съвършената подготовка и желанието за сражение, България за първи път е изтощена от тежките битки и подло предателство, но реваншът се подготвя и само 3 години по-късно ще открием, че армията бързо ще напомни на гостите, че е време да се върнат от другата страна на Дунав. В този период става ясно, че северната съседка се старае да инвестира средства и хора в укрепването на новите територии, а Тутракан се превръща в една почти съвършена крепост.
Изградени са 15 форта на разстояние от около 2 километра, създадени са две укрепителни линии, добавена е артилерия, картечни гнезда, бодлива тел и трапове по целия път към победата. Изпратени са близо 39 000 души с 246 оръдия и 78 картечници. Всичко това се допълва и с помощта на морски флот. След дългото ухажване на България за включването в Първата Световна война, изборът най-накрая е очевиден, Германия гарантира, че всяка една завзета територия ще остане в пределите на страната. С оглед на това предложение, българската армия за пореден път се подготвя да води своята справедлива война, като един от първите погледи е насочен именно на север.
След като Румъния официално обявява война на Централните сили, България вече няма друг избор, освен да нанесе бърз и ефективен удар, времето играе срещу 3-та армия, която знае много добре, че скоро се очаква подкрепление и модернизиране на румънското оръжие, а точно то може да реши хода на войната. Тук не трябва да забравяме и една много позната рецепта за успех, използвана и в Балканската война. Архивите разказват, че няма войник, който да не мечтае да влезе и да върне своята „Златна Добруджа“, както и да върне жеста на румънците от 1913 г. Макар и България по това време да изисква човешки капитал от Австрия и Германия, единственото, което получава за нападение е именно тежката артилерия.
Генерал Иван Колев бързо затваря фланга към Тутракан от страната на Добрич и позволява сражението да се води в защитена среда, тоест подкрепленията няма да дойдат от тази посока. При Добрич румънците са принудени да напуснат бързо полесражението. Веднъж след премахването на тези недоразумения по картата, идва ред на крепостта Тутракан.
Тук е редно да посочим архивите и фактът, че въпреки по-сериозната модернизация на румънците, както и очакваното числено превъзходство, родната армия е подкрепяна от тежката артилерия на Германия е готова да асистира. По време на това сражение не трябва да забравяме, че румънците тайно се надяват на деморализация на родните редици, особено след пристигането на руснаците. Измамното облекчение най-вероятно е дадено от Русия с надеждата, че съюзникът ще успее да издържи на нападенията.
Преговорите за подкрепления от Турция се отхвърлят, поради простата причина, че след войната ще бъдат потърсени териториално компенсации. След официалното обявяване на война на Румъния, идва време за бързият реванш. Немско-българският отряд, командван от полковник Кауфман успява да достигне западния сектор на крепостта, прогонвайки „защитниците“ до втората отбранителна линия. IV-та преславска дивизия успява да стигне до южния Сектор II и да неутрализира предните постове на румънската защита.
Тутракан започва да се свива все повече, макар и да се очаква една много по-жестока и сериозна защита. Румънците осъзнават, че на хоризонта се задава противника, но през деня все пак успяват да запазят . През нощта между 2-3 септември нервите на противника не издържат и започва обстрел с артилерийски огън в мрака, с надежда за нанасяне на някакви щети. Въпреки това, обсегът на артилерията не може да се смята за ефективен. Румънският генерал Зайочковски трябва да тръгне със своята армия към българските граници, но е толкова бавен, че дори не успява да види бялото знаме на Тутракан.
За обезопасяване на нападението трябва да се заеме височина 131 на запад от Старо село. За съжаление там защитата е ефективна и този път артилерията е ефективна. Освен това родните войски трябва да преминат през поле и да се изложат на постоянен обстрел, докато противника се крие в окопи с няколко реда бодлива тел и стратегически заграждения. В края на деня са изгубени около 300 души. През нощта 4-та дивизия успява да изтласка румънците по-далече, отбити са всички контраатаки и пътят към основната защитна линия е все по-близко.
Междувременно румънския генерал Теодореску вече няма избор, освен да изпрати и последните резерви към нападнатите сектори. Наредено му е да чака подкрепленията, които трябва да дойдат от изток. Именно тези подкрепления са посрещнати от конната дивизия и бързо разбират, че Тутракан за тях ще бъде едно забранено полесражение. 4-ти септември започва в подготовка за една масирана атака, която ще впрегне всички сили около укрепленията, докато немската тежка артилерия официално ще се активира по всички флангове и ще започне да нанася масиран удар.
Дава се достатъчно време да се позиционират всички и да се разпределят ролите по командването. От другата страна генерал Теодореску вече е обърнал защитата на отчаяние и не спира да пише едно и също – той е обречен и чака помощ. Успокояват го, че идват няколко полка, батареи и достатъчно човешки капитал, който ще гарантира победата. За жалост румънската логистика е толкова слаба, че всички пристигат на етапи и дори не се отразяват върху масирания удар, времето им за подготовка е нулево. Тежката артилерия започва своя огън в 7 часа и 40 минути и след 20 минути официално не елиминира три от четирите укрепления.
Време е и пехотата да влезе в боя, като се нарежда на офицерите да водят битката по пример и да контролират удар от всички страни. Полковник Кметов фокусира своите сили върху пето и шесто укрепление и въпреки по-сериозния отбранителен огън, войниците, използвайки компенсацията от артилерия, бързо успяват да стигнат до защитната линия към 10 часа и 30 минути.
До 12 и 30 вече успяват да отблъснат румънците от окопите и да установят контрола върху основната защитна линия. Следва традиционното забавление в преследване на отстъпващи противници до 16:00 часа. Бойната наказателна бригада на Икономов е изпратена да неутрализира 7 укрепление. Атаката им започва в 8 часа сутринта на 5 септември, но румънците не са готови още да напуснат сражението.
Към 10 часа и 30 минути, след преразпределение на артилерията, българските войници успяват да влязат веднага в крепостта и съседните окопи. Битката вече е ръкопашна и повече от кървава. До 11 часа и 20 минути, румънците вече отстъпват и бягат, поради високо платената цена, 31 полк остава на позиция и продължава да обстрелва румънците, докато бягат, използвайки техните собствени укрепления. До 5 часа следобед Румъния няма защитна линия в Сектор II. 79 румънски полк практически не съществува. Пристигащите нови подкрепления остават без полезен ход и няма как да спрат пробитата линия.
Сектор III е още по-цветен, артилерията започва активност в 6:55 часа и до 8:15 се наблюдава отстъпление към Дунав. Прикритието на полетата с царевица позволява на 1-ви и 6-и полк да преминат почти незабелязано. Посрещнати са в последния момент от огън, но отново артилерията съкращава позиции и възобновява огъня. Телените заграждения се оказват проформа, която не може да спре настъплението.
Падането на тази позиция отваря вратите и за всяка следваща. До 9 часа и 30 минути вечерта, цялата крепост е официално изолирана. Към 13:00 генерал Теодореску нарежда изоставяне на определени укрепление. До края на същия ден само 1-во укрепление остава под контрола на румънците.
През нощта идва време за близане на рани и подготовка за следващия важен ден. 9 батальона са изпратени за защита на 1 сектор, 12 трябва да пазят 2 сектор, 2 остават за защитата на 3 сектор, докато 5 батальона са изпратени за защита на 4 сектор. 7 батальона остават в резерв. Дори и това се оказва много тежък провал, информацията никога не достига до батальоните и вторичната защитна линия изобщо не може да се смята за толкова успешна. В 4 часа и 30 минути артилерията подновява работа и започва да праща поздрави на неорганизираните румънци.
4-та българска дивизия започва своите маневри между двете защитни линии. Настъплението е бързо и към 12 и 30 часа на обяд окопите са преминати. В 3 часа следобед става групиране на български бойни бригади над Тутракан. Бригадата на Кметов достига окопите към 13 часа и повежда боя, като до 15 и 30 часа е превзела защитната линия на противника. Едва към 17 и 30 часа достигат хълма на града. 1/1 пехотна бригада координира действията си с 4-та дивизия и започва настъпление срещу десния фланг на отбранителната линия.
Към 11 часа и 30 минути румънците са убедени, че руснаците пристигат от изток и ще обърнат нападението, но за изненада чаканото подкрепление се оказва българско. Бригадата влиза в околностите на града към 5 часа. Последните мъдри идеи идват с подкрепления в лицето на 5 батальона, 4 батареи и 2 ескадрона. Съдбата не е подготвила нищо положително и за тях. Към 1 часа и 40 минути следобед, генерал Теодореску се качва на лодката и преминава Дунав, оставяйки войниците си да се оправят сами. Мнозина се давят в реката, опитвайки се да избягат, други са посрещнати за пореден път с артилерия. Броят жертви са 9205 души. 7500 са жертвите, пленени са 480 румънски офицери и между 22-28 хиляди войника.
Това най-вероятно изпраща и много ясно съобщение – лесно е да се напада, когато противникът е слаб, доста по-трудно става с помощта на тежка немска артилерия – очевидно.
Снимки: Wikipedia
