Сали Оста – американката, която водеше нацистката радио пропаганда в Германия

Прякорът на Сали идва от думата „ос“ в израза Страните от Оста, по наименованието на Оста Рим – Берлин – Токио (или страните от Тристранния пакт).

В животът й има поредица нещастни събития, след което момичето е вербуван от нацистката пропаганда да работи в радиото. Измисления й образ от ефир се използва и до днес от неонацистите и това не е никак изненадващо.

Милдред Елизабет Сиск

Сали Оста – или Милдред Елизабет Сиск (по-късно Милдред Елизабет Гилърс) – е родена в Портланд, Мейн, през 1900 г. Тя може и да не е толкова известна като съвременниците си в радиото, но работата й, включваща както развлечения, така и пропаганда, се усеща като по-актуална в днешната култура, в която знаем, че екстремистките идеи навлизат в основния информационен поток чрез култа към личността.

От своя страна, Сали лесно нивелира между пускането на горещи суинг и биг-бенд хитове и осъждането на евреите, британците и Франклин Рузвелт в ефир. „Едно нещо, с което се гордея“, казва тя, „е че мога да ви кажа истината за американците и се надявам един ден да се събудите с мисълта, че сте измамени, че мъжете, които обичате, се жертват заради еврейските и британските интереси!“

Тя обаче е и много внимателна и отказва да чете, ако се тревожи, че текстът й стига до прекалена крайност и например, може в някакъв бъдещ момент да я осъдят за държавна измяна.

Мидж, както й викат, винаги гледа на себе си като на човек, който забавлява, и мечтае да стане актриса. Тя има нелеко детство – пастрока й, Робърт Брус Гилърс, за когото майка й се омъжва, когато Мидж е дете, е пияница и си пада по инцеста. Когато напуска дома си, тя учи драма и актьорско майсторство в университета Уеслиан в Охайо, но напуска и там преди да се дипломира по съвет на един от професорите – първият от поредица възрастни мъже интелектуалци, чието влияние оформи съдбата й, докато се опитва да успее.

Успехът обаче никога не идва. На 31-годишна възраст, разочарована от тази липсата и от театъра в Ню Йорк, тя тръгва с мъж от британски произход (и евреин, както ще се окаже) в Алжир, където стават и любовници. Връзката им най-вероятно спира малко след това, защото когато майката на Гилърс й пише, за да види дали иска да се присъедини към нея в Унгария през пролетта на 1934 г., тя се съгласява. След като двете се срещат в Будапеща, правят едно съдбовно пътешествие към Берлин.

Това е годината, в която Адолф Хитлер се обявява за абсолютен диктатор. Докато майка й скоро е готова да се върне в Щатите, Мидж, гледайки към застоялата безперспективна театрална кариера, решава да остане и да учи музика. Тя си намира работа в училището в Берлин, където преподава английски език, и благодарение на връзки на приятел, тя пише, наред с други неща, и рецензии на филми и постановки за Variety. Към 1940 г. обаче тя тежко закъсва за пари и затова приема работа в Германската държавна радио корпорация.

Йозеф Гьобелс, човекът начело на нацистката пропаганда, търси човек като Гилърс. В „Goebbels’ Principles of Propaganda“ професорът по психология на университета Йеил Леонард У. Дуб обобщава философията на нацистката пропаганда: „най-добрата форма на вестникарската пропаганда всъщност не е „пропаганда“, а пристрастните новини, написани така, че да изглеждат верни и обективни.“ Гьобелс използва това в много платформи, включително и в радиото. И Силите на Оста, и Съюзниците използваха УКВ по време на войната, за да достигнат до слушатели из цяла Европа и дори в Атлантическия океан.

През 1941 г. проект в университета в Принстън изучава пропагандните програми, насочени към американската аудитория, и дава следната оценка: „Немски коментатори и новинари съсредоточават по-голямата част от работата си, опитвайки се да създадат нагласи за поражение и недоверие към Великобритания.“ За да направят това, нацистите изтъкват разделенията на раса, клас и култура, които вече се проявяват в САЩ. „Берлинските програми за страната ни използват ужасна антисемитска пропаганда, заедно с противоречиви призиви към работници, бизнесмени, изолационисти, интервенционисти, расови и националистически групи“, пише в доклада на проекта. Тези програми включват и радио театър – например, една „пронацистка, анти-британска драматизация на живота на Линкълн“.

Но Гьобелс знае, че предавания му биха били много по-ефективни, ако не се четат от германци с техният акцент, а от някой по-познат западен глас. Той имаше нужда от някой, който можеше да говори с американците по техните собствени речеви модели, и Гилърс изглежда е жената за тази работа.

Според досието на процеса й за държавна измяна през 1949 г., когато Гилърс започва, „нейните задължения са на диктор, който представя програми, и на актриса в драматични предавания и кабарета“. По всяка вероятност тя никога не е очаквала САЩ да влезе във войната. По същество нейната гледна точка все още е на жена заседнала в 20-те години: ние няма да водим друга война за Великобритания и Франция; ще останем извън тази. Пърл Харбър обаче й поднася горчива изненада. Но тя не се връща в САЩ след нападението на Япония – паспортът й е конфискуван от не особено доброжелателен служител на американското посолство през пролетта на 1941 г. Тя също вече е сгодена за немски физик, който казва, че няма да се ожени за нея, ако се върне в Щатите.

Притеснена, че е твърде стара, за да си намери друг партньор, тя остава в германия. Годеникът й умира на Източния фронт, но Гилърс скоро се обвързва сериозно с женения Макс Ото Койшвиц. Той става още един по-възрастните й ментори.

Тя носеше нещо много американско и много ефектно в екипа на Гьобелс. Нацистите нямат способността да правят това, което тя правеше. Повечето от хората, които знаеха как да правят радио напускат Германия до 1939 г. и отидоха в изгнание.

Гилърс предава информация за американците в германските лагери, което е начинът, по който много слушатели в САЩ получават новини за състоянието на своите близки. Въпреки това, за да не си навлече неприятности, тя внимава да не прочете нещо, което би я направило предател. И това е една от причините да се разстрои толкова много, когато разбира за Рита Луиза Зука от Ню Йорк. Рита също се нарича „Сали Оста“ в ефира на Италия и Милдред не иска да носи отговорност за думите й. Гилърс се гордееше с работата си по държавното радио в Берлин, дотолкова, че взима записите на някои от най-добрите си предавания и ги запазва дори след падането на нацистка Германия.

Но за разлика от Зука, която се отказва от американското си гражданство преди войната и се омъжва за италиански гражданин, гарантирайки си, че не може да бъде съдена за държавна измяна от САЩ, Гилърс е уязвима, когато войната приключи. Тя беше толкова обсебена от Койшвиц, че до края вярва, че той ще напусне жена си и ще се ожени за нея. След като бомбардировка уби съпругата му през 1943 г., тя вече смята, че е само въпрос на време. Но сам Койшвиц умира през 1944 г., оставяйки я без прикритието на германско гражданство по брак, което би означавало, че тя също вече не дължи вярност на САЩ.

От десетте обвинения в държавна измяна, в които Гилърс е обвинена първоначално (по-късно намалени до осем), тя е осъдена само по едно – за ролята си във „Vision of Invasion“, радио пиеса, написана от Койшвиц, в която Гиларс е в ролята на майка от Охайо, която сънува как синът й е убит в Съюзническото нашествие в Европа.

Съдебните заседатели й налагат глоба в размер на 10 000 долара и я осъждат на 10 до 30 години затвор – от които тя излежава 12. Докато е зад решетките тя приема католицизма и след освобождаването й, католическата църква урежда да преподава в метох в Колумб, Охайо.