Най-голямата загуба на Римската империя е дело на немски бунтовник
Едно от най-важните правила във войната е свързано с преценката за противника. Да се подцени един противник е адекватно на това да се предадеш. Същата обаче започва да се замъглява, когато се натрупат сериозни победи и врагът не е предизвикателство.
И така историята ни отвежда към Римската империя през IX век пр. Хр. с и опитите да подчини Германия. Срещата на римските легиони в Тевтобургската гора е може би един от най-големите регистрирани позори на легионерите. Император Август е изпратил най-добрите си легиони за тази мисия, но вместо с победа, вестоносците пристигат с много скръбна вест – нито един легионер не е оцелял.
Желанието за немската територия идвало с идеята за създаването на специален буфер, който допълнително да предпазва римляните. Погледът бил насочен именно между Рейн и Елба, където немските племена се разпореждали от много време. Воденето на военни кампании носило някои победи, но никога не успявало да изпълни следващата точка – римското влияние не се е задържало особено.
Ето защо Октавиан Август вади най-добрите си войници и изпраща Квинтилий Вар – съпруг на негова племенница, който трябва да се справи със смелите немски бойци. Зад гърба си, избраният ръководител имал достатъчно опит като администратор в Африка и Сирия, освен това можел да води съвършена дипломация и държал много добре провинциите под контрол. Проблемът в това назначение е фактът, че добрият дипломат не е пълководец. На негово разположение са дадени три легиона, кавалерия и допълнителни помощни звена.
Снимка: By Johannes Gehrts – http://www.lippische-wochenschau.de, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6381855
Друг интересен факт е, че германците нямали нищо против да обменят стоки. От тях идвали добри количества храна, добитък и роби, а в замяна искали римско злато, сребро и луксозни продукти. Някои племена са се заклели във вярност на Римската империя. Лидерите на определени племена пък са готови да се отзоват при нужда, докато немските аристократи така или иначе прекарват сериозно време с римляните, за да изучат военни техники и да придобият повече опит. Такъв пример е Арминий и неговото племе Херуски.
На 25 години той става принц, но преди това е прекарал доста време в Римската империя. Когато неговото племе губи битка с римляните, Арминий е изпратен в Рим като заложник, гарантиращ доброто поведение на племето. И там, както много други, започва да се обучава от аристокрацията. Като достига правилната възраст е произведен в чин и получава офицерска заплата като част от помощната кавалерия на Римската империя.
Има само един проблем, този германец ненавиждал домакините. И когато Квинтилий пристигнал и заявил, че легионите ще се оптравят към Германия, именно бъдещият принц вече бил готов да подготвя сериозен бунт. Като възпитанък на Римската империя и добре запознат с начина им на действие, той трябвало да измисли оригинално решение за противодействие. Неговата лека кавалерия никога нямало да се справи с легионерите в директен сблъсък, следователно трябва да се мисли алтернатива. За победата е необходима локация, която няма да позволи оформянето на боева линия, с която римляните винаги печелят.
Локацията не трябва да бъде позната. Арминий имал брилянтната идея да пусне слух за бунт в някоя далечна провинция и след това да накара легионите да се отправят в тази посока. Той самият ще ги заведе в добре подготвеният капан. Когато зимата наближила, Вар и неговите 15 000 войника се отправяли на запад близо до река Рейн, за да лагеруват там. Плановете за бунт били изпратени и съседните племена се подготвяли за атака на римските лагери, а понеже бунтът се случвал в същата посока, Арминий щял да предложи на Вар да направят леко отклонение и да се решат бързо проблема.
Снимка: By Peter d’Aprix – http://www.galleryhistoricalfigures.com, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9808792
Едно малко отклонение и още по-лесната задача нямало да затрудни легионерите и даже може да вдигне бойния им дух. Докато немският кавалерист тръгва напред, някои други аристократи многократно напомнят на Вар да не се доверява толкова много, особено на този човек. Дипломатът обаче не обърнал внимание и повел своите легиони към сигурната им гибел. Горските пътеки, по-сериозните завои и лошото метеорологично време превърнали пътешествието в истински кошмар. Легионерите се предвижвали с провизии, каруци, оборудване за лагери и друг арсенал.
Новият маршрут започнал да се превръща в най-тежкото физическо изпитание. Оказва се, че преди това немските съюзници са се постарали да блокират всяка пътека, да секат дървета и да правят живота още по-труден. И ако в този момент легионерите не проклинали живота си, германските племена решили да помогнат още малко като подготвяли цяла серия от атаки. Когато и последният войник бил изтощен от тежкия и безумен маршрут, най-близкият лагер се намирал на около 100 километра. Вар решил да тръгне към него и там да направи лагер, а след това да провери какъв е конфликтът в немската провинция.
Пътят им минава през Калкризе-Нивееде Сенке – особено тесен коридор, затворен от южен стръмен хълм и запушен от високо плато на север. Всеки военен стратег би пропуснал това място, поради факта, че армията му ще се заклещи в тесен коридор и няма да може да излезе. Всеки стратег, включително и Арминий, биха се съгласили, но не и Вар. Той дори не подозирал, че германците са готови за тежки сражения. Археолозите ще докажат много по-късно, че немските племена са строили укрепления, от които са хвърляли камъни по главите на бедните римняли, които се опитвали да преминат.
И щом всички легионери се хванали в капана, безмилостното клане започнало. Враговете идвали от всички страни, а онези, които се опитват да избягат чрез щурм на укрепленията падали доста бързо. Вар предпочел да се самоубие, отколкото да стане част от пленниците. Преценката му е правилна, защото от 15-те хиляди мъже, едва шепа успяват да се спасят, всички останали са зловещо изклани. С получаването на тези лоши новини, Октавиан Август очаквал немския предател да тръгне към Рим и се подготвил за тежко сражение.
Немците обаче нямали такива планове, за тях Германия стигала като територия. Арминий потърсил партньорство с други вождове и дори изпратил главата на Вар като символ на победата, но същата била изпратена в Рим за погребение. Германикус повежда легионите отново към Германия и достига въпросната гора, открива останките на своите бойни другари. Костите на хора и животни никога не били погребани и оставяли ясно съобщение за онези, които се опитат отново до покоряват немските територии.
Легионите спират, за да погребат своите събратя. Арминий продължава своята битка и води още редица сражения през следващите години с останалите племена, опитвайки се с общи сили да се изправи срещу Римската империя. Не са малко и немските владетели, които искат помощ от Рим, но преди да дойдат легионерите, бунтарят и един от малкото победители е убит от член на семейството. Мнозина го смятат за истински освободител на Германия, но за съжаление не може да се нарича обединител и в последствие, след като не получава помощ от нито един друг германец, ситуацията се променя драстично. В последствие римляните ще прекосят Рейн и ще я превърнат като естествена граница между латинската и немската култура. Друг важен факт е, че въпросната гора, станала известна с римското поражение се намира близо до Оснабрюк. От 90-те години на миналия век до този момент са извадени повече от 5000 артефакта, принадлежали на участниците в сражението. Повечето открития са с историческа стойност, а самата местност доказва истинността на битката.
Заглавна снимка: By Otto Albert Koch – www.lwl.org, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=6381946
