Когато се има предвид, че живеят под постоянна заплаха от мини, картечници, снайперисти и артилерийски обстрели, лесно е да си представим, че някакви си там животни вероятно са най-малката грижа на войника по време на война. Но в една битка от началото на 1945 г. се предполага, че японски войски стават шведска маса за крокодили.
Това става през февруари 1945 г. по време на битката за остров Рамри; сблъсък, който привлича сравнително малко внимание в наши дни. Театърът е Китай-Индия-Бирма, който сам по себе си е доста пренебрегван, въпреки жестоките битки, които се водят в региона.
По това време в Тихоокеанския театър САЩ бързо приближават японските земи и кървави битки като тази при Иво Джима попадат под светлината на прожекторите.
Остров Рамри
Остров Рамри е най-големият остров в Бирма (сега Мианмар, но ще ползваме „Бирма“ до края на текста) с площ от 1350 квадратни километра. От континенталната част на Бирма го отделя само тънък проток със средна ширина 150 метра. Той е заловен от японците по време на нахлуването им в страната през 1942 г., но силите на Британската общност пристигат там през януари 1945 г., за да го измъкнат от ръцете им.
Въпреки че голяма част от остров Рамри е в блата и мочурища, той е идеалното място за въздушна база за снабдяване на действия в Бирма.
Когато британците пристигат, японците са поставени в безнадеждно положение. Огромна армада от кораби в непосредствена близост до бреговете на острова отрязва всякакви шансове за бягство или доставки. Британските сили освен това превъзхождат японските и в началото срещат малка съпротива. По-късно обаче защитниците се бият повече от достойно.
Японските доставки обаче свършват, така че 900 гладни и уморени войници се оттеглят в блатата на Рамри, за да се свържат с по-голяма сила от другата страна. Там обаче британците ще са най-малкото от притесненията им, защото природата поема вместо тях.
Британците се колебаят дали да последват японците в блатата, тъй като условията там са съвсем различни: малария, жълта треска, инфекции и опасни пълзящи животни. Вместо това британците решават да ги обградят.
Скоро японските войски се озовават в дълбока кал и поразени от болести; това започва да им се отразява и в крайна сметка британците превземат острова, убивайки 500 японци, като губят много малко свои собствени войници. До 16 април 1945 г. е изградено летище.
Крокодилите
Една известна история, която идва от битката при остров Рамри, произхожда от мангровите гори, в които японците бягат. Там изглежда стават жертви на безброй атаки от соленоводни крокодили (като на основната снимка).
Тези крокодили са най-големите влечуги в света и са способни да повалят дори биволи.
Един по един крокодилите хващат войниците през нощта, завлачват ги в блатото и ги изяждат. Британските войски от външната страна на мангровите гори са принудени да слушат мъчителите звуци на 900 мъже, опитващи се да се преборят за живота си.
Един британски войник описва подробно ужасяващото събитие: „Тази нощ беше най-ужасната, която някога е преживявал всеки член на екипажа на M. L.“, пише той. „Случайните изстрели от пушки в тъмното блато, последвани от крясъците на умиращи мъже, смачкани в челюстите на огромните влечуги, и буйните притеснителни звуци на мятащи се крокодили се смесват в адска какофония, която рядко се е случва на земята. На разсъмване лешоядите почистваха това, което крокодилите не бяха изяли… От около хиляда японски войници, влезли в блатата на Рамри, само около двадесет бяха открити живи.“
Скептицизмът
Въпреки че битката при остров Рамри не е много известна, атаките на крокодилите се споменават много пъти през десетилетията след 1945 г. Въпреки това, през последните години историците започват да се съмняват в нея, а някои дори я категоризират като мит.
Количеството крокодили, необходимо за изяждането на близо 1000 мъже, е много повече от броя, който се смята, че живее на острова по това време. Един историк подчертава тази точка, като пита как толкова крокодили са оцелели преди пристигането на японците, тъй като нямаше да има достатъчно храна за тях преди, както и след угощението.
Някои смятат, че е по-вероятно японците да умират в огромни количества от болести, обезводняване и глад, а крокодилите да са изяждали труповете им.
Въпреки това разказите на войници, които са били там, изглежда сочат, че крокодилите най-малкото са играли значителна роля в гибелта на японската армия. Отговорът не е ясен, но това, което е ясно е, че 900-те японци, които са влезли в блатото, най-вероятно са преживели ада на земята.