Съгласно Директивата „Барбароса“ Главното командване на Вермахта (ОКВ) е натоварено с отговорността да предприеме необходимите мерки за преминаване на румънските и финландските контингенти под германско командване. С Финландия тези взаимоотношенията са обсъдени по време на посещението на делегация в Германия през май 1941 г. -германците искат генерал Фалкенхорст да командва силите в Северна и Централна Финландия, а Манерхайм да командва на юг.
Германските плановици преди това са предполагали, че Манерхайм ще получи общо командване във Финландия. Това е отразено в директивата на ОКВ от 7 април 1941 г. Тази идея обаче е изоставена, а шансът им да поставят под свой контрол Манерхайм, който е доста независима личност, също се изпарява. Така в крайна сметка германците пренебрегват друго добре известно предупреждение на своя военен философ и теоретик Клаузевиц – че най-лошата ситуация е, когато двама независими командири се окажат действащи на един и същ театър на военните действия.
Зиемке и Ерфурт предполагат, че тази промяна настъпва поради желанието на ОКВ да командва на активен театър на военните действия. Вероятно е имало и друга и по-практична причина. След британското нападение над Лофотенските острови през март 1941 г. Хитлер става изключително загрижен за сигурността на Северна Норвегия и на желязните и никеловите мини в Швеция и Финландия и започва мащабно струпване на сили. Планинският корпус в Норвегия е неразделна част от защитата на Северна Норвегия и Хитлер и ОКВ може би не са били склонни да поставят голяма част от този район под финландско командване. Фалкенхорст все още е командир на германските въоръжени сили в Норвегия и има известен смисъл той да бъде командир и на централна и северна Финландия.
След войната Манерхайм пише, че е получил косвени предложения – от генерал Ерфурт до генерал Хайнрихс – да поеме общото командване във Финландия. В източниците има известно объркване по отношение на това кога са направени тези предложения: Манерхайм посочва юни 1941 г., докато Ерфурт – юни 1944 г. За предложението от 1941 г. Манерхайм пише, че не е бил привлечен от идеята и посочва като причина нежеланието си да стане твърде зависим от германското върховно командване. Манерхайм не споменава за предложението от 1944 г. в мемоарите си, но Ерфурт пише, че Манерхайм е отговорил на него на 29 юни 1944 г. с изявлението, че е твърде стар, за да поеме допълнителните отговорности, които би му донесла позицията на главнокомандващ на всички сили във Финландия. Предложението от 1944 г., ако е било направено, вероятно е било опит да се обвърже здраво Финландия с Германия в момент, когато тя започва да върви по свой собствен път.
Освен че не се постига споразумение за общ командир, операциите във Финландия попадат и под управлението на два отделни германски щаба. Германският главнокомандващ в северна и централна Финландия, чийто основен фокус е изолирането на Мурманск, докладва на ОКВ след промените, които Хитлер прави в командната структура след рейда на Лофотен през март 1941 г. Главното командване на войските (ГКВ) – отговарящо за операциите на Източния фронт – е оставено да се занимава с операциите в Южна Финландия. Убеждението както в Германия, така и във Финландия, че предстоящата война ще бъде кратка, вероятно е най-големият фактор, допринесъл за тази недостатъчна командна организация; това виждане несъмнено кара мнозина да смятат, че не са необходими сложна командна структура или дългосрочни планове.
Не е имало съвместен германско-финландски план за кампания, който да надхвърля значително първоначалните атаки. Свободният и неофициален характер на коалицията, липсата на дългосрочно планиране и неефективната командна структура създават все повече проблеми с напредването на войната. Тези масови нарушения на дългогодишните военни принципи можеха да бъдат поправени от Хитлер и ОКВ, ала не бяха.
Следва продължение…