През Втората световна война британците ядат страхотен пердах от подводните лодки на Германия. Съответно, нужно е решение.
Проектът е идея на Джефри Пик, учен, известен с трудните си за осъществяване идеи. Въпреки славата си, през 1943 той успява да убеди Чърчил да опитат с проекта.
И проблемите започват. Излиза че ледените блокове, от които трябва да се конструира това чудо, въобще не са толкова здрави, колкото цял глетчер, и се чупят, когато ги удариш с чук – няма шанс да издържат удар на торпедо. Планът изглежда обречен, докато малко по-късно същата година към леда не се добавя 14% целулоза – под формата на дървени стърготини и парченца хартия – което се оказва, че го прави доста по-здрав. Новата ледена сплав пикрит, известна още и като пиколит – по името на създателя на Авакум – запазва приятната цена и запазва проекта бюрократично щадящ, докато добавя към здравината и така най-накрая гигантският кораб може да бъде построен.
Първо обаче се прави по-малка версия в езерото Патриша в Албърта, Канада. Тя е едва 10 на 20 метра и се поддържа замръзнала от двигател с мощност една конска сила. Но функционира и доказва, че може да издържи топлите летни месеци без да се стопи.
защото Аз ще извърша едно дело в нашите дни,
което няма да повярвате, ако и да ви бъде разказано.