Човекът, който спаси света
Студената война е един интересен период от човешката история. Пленява с най-различни конспирации и големият страх, че един ден света ще бъде заличен от ядрено оръжие. В зависимост от компаса, врагове може да бъдат комунистите или капиталисти- няма разлика в страховете. Пропагандата на двата блока е съвършена – всяка страна се храни с чиста омраза към другата. В учебната програма на САЩ, децата често тренирали евакуация в най-близкия бункер. В Съветския съюз е имало други видове опознаване. Често може да видите репортажи за ККК, престъпността в гетата и още много други. Машината е работила еднакво за всички – всичко негативно е дело на противника. Тази форма на възпитание ще помогне за загубата на здравия разум. Никой няма да се зачуди дали случайно всичко е една дива измислица, целяща само да държи човека под контрол. И така отново се завръщаме в Припят.
Няма да говорим за толкова нещастния 4-и реактор на АЕЦ „Ленин“, а за едно друго интересно устройство – „Дъга“.
Това е устройство, функционирало от 1976-а година до 1989-а година. Огромната антена с мощност от 10 мегавата е работила на къси вълни. Системата е предназначена за постоянно слушане отвъд хоризонта и проверка за потенциална ракетна атака от страна на врага. Две такива установки са построени и втората се намира някъде в Източен Сибир.
Снимка: By Ingmar Runge – Own work, CC BY 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=34594448
В деня на включване, много радио любители започнали да чуват остро и бързо пръщене. Антените работят на 10 херца и са кръстени „руските дървари“. „Дъга“ смущава радио предавателите на почти целия свят и въпреки оплакванията, продължава да работи. Някои производители на радио и телевизонна техника започват да се предлагат с автоматичен филтър за изключване на дразнещото тракане. Спомнете си световното първенство по футбол в Африка, вувузелите създаваха особено слухово напрежение и дори се стигна до протести, а самото първенство беше само няколко месеца.
Защитната установка заработва и едната страна на завесата вече може да е спокойна, че всеки ядрен опит и всяка изстреляна ракета ще бъде чута много по-рано и преди достигане на целта. В следващите години ще се дават дежурства, мнозина ще се опитват да чуят врага и неговите пъклени планове.
На 26-и септември 1983-а година се включва аларма. Множество сигнали показват, че са изстреляни балистични интерконтинентални ракети. Сега следва най-важното решение – да се уведоми ли Москва или не. Цялата Студена война се е водила предимно на заплаха, шпионски игри и пасивна агресия, но вече има действия, радарите не спират своята сигнализация. Какво ще последва при вече стартирана атака? И защо всичко това се случва само няколко седмици след повишаването на напрежението? Медиите по света са съобщили, че съветски пилоти свалят пътнически самолет с дестинация Южна Корея. Мотивите за драстичните мерки са подозрение в шпионаж. Жертвите на борда са 269 души. Допуска се, че НАТО ще започне симулация на ядрена атака, но само симулация,тогава какво се случва?
Снимка: By Queery-54 – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=62394026
И така в нощта на 23-и септември идва моментът за взимане на решения. Зад пулта стои лейтенант полковник Станислав Петров. Той трябва да прецени дали да вдигне тревога и да съобщи, че големият и дългоочакван кошмар – ядрена катастрофа – е вече официален факт. Има един интересен проблем – противникът не използва всичкото си ядрено оръжие, както трябва да се случи по сценарий. В случай на ядрена война, първата вълна трябва да предотврати ответен удар, следователно се набелязват всички по-важни цели. Изстреляните пет ракети са изключително грешно решение за всеки военен стратег. Друг интересен факт е, че новата система преминала всички 30 нива на проверката изключително бързо, наземният радар не успява да открие никакви летящи тела, дори и след известно закъснение. Системата продължава да твърди, че са изстреляни 5 ракети.
Щетите от тези пет ракети са калкулирани като милиони животи, радиацията ще остане дълго време след това, а никой не може да подозира какво наистина предстои. Сигналът е просто старт за размяна на ядрено оръжие от двете страни на света, а по-късно и армии ще се посрещнат в бъдещи конфликти. Петров разглежда цялата ситуация и накрая решава, че всичко това е бъг в системата. И след като днес пишем тези редове, най-вероятно се досещате какъв е изходът на историята. Специфичното позициониране на слънчева светлина над облаците над Северна Дакота и проблем с орбитите на сателитите води до грешната сигнализация. Всички останали служители биха докладвали веднага и най-вероятно щяха да започнат старт на ядрената катастрофа, но не и Станислав. Той все пак искал да вярва в доброто.
Снимка: By Necator – Own work, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4870433
За решението си, Станислав Петров е награден с това, че няма да бъде наказан за неизпълнение на служебния си дълг. Разкриването на този подвиг би довело до трусове нагоре по командната линия. Изпратен е на друг много по-лек пост, след това се пенсионира по собствено желание и преживява нервна криза. По-късно разбира, че големият червен бутон никога не е бил свързан с някаква ракетни силози, никой не можел да даде толкова много власт в ръцете на един човек, при това работещ на смени. Обикновено световните лидери имат няколко минути, за да преценят добре ситуацията, а в случай на вече изстреляни ракети, решението трябва да се вземе много по-бързо и съответно няма да е много полезно. Подвигът му се пази в тайна. На 19 май 2017-а година става ясно, че спасителят на света е починал от пневмония.
Преди да почине, руският войник получава няколко награди за мир на стойност от 25 000 евро и още една за 1000 долара. Очевидно това е цената на човечеството. Станислав Петров никога не се нарича герой, за себе си казва, че просто си е вършил работата. Подозираме, че мнозина са благодарни за това, че е свършена съвестно.
