Берсерките – елитната войска на викингите, изпратена лично от Один

Викингите, тази прекрасна цивилизация, където оснвоното забавление е война и всички саготови да отплават до Ирландия и Великобритания, за да си наберат жени, може би крие тайната за една от най-легендарните армии в историята. Не можем да отречем, че някогашните мъже на север са обожавали да леят кръв в името на Один, а Валхала е бил нещо далеч по-красиво от рая. Според някои историци, точно тук се ражда историята за така наречените берсерки – думата се пренася в английския речник и идва със значението „полудял“. Това племе, поне докато е разполагало  с възможност да говори за архиви, винаги се е обръщало към този вид бойци с особени суперлативи.

Според някои изследователи като Петер Пентц, един от аранжорите на Датския национален музей, именно тази военна сила е не само привлекателна за изследователите, но и твърде малко изследвана. Една от причините е, че викингския архив наистина е много скромен, все пак господата са имали няколко занимания: да плячкосват и плават, да ловуват и да влизат във война с всеки, с когото си изберат. При толкова натоварен график е логично, че никой няма да седне да говори за литература или картографиране на граници и водене на архиви. След като краят на живота им започва с един нов рай, повечето представители искали да го приключат колкото се може по-бързо, като берсерките били особени шампиони в това начинание.

Любопитен факт е, че за тях не се говори, а единствените им следи са записани през средновековието и то от други цивилизации. Един исландски историк на име Снори Стурлусон, който живее приблизително около XII век ще сподели, че берсерките се смятали за лични пратеници на самия Один. Мислите си, че това е някаква особена чест, но нека не забравяме, че Снори описва тяхното пристигане по малко по-различен начин. За да обясним каква е ролята на берсерките, нека видим тяхната алтернатива в лицето на центурионите, смятани за елита на армията. Именно те изучават военно дело, стратегия и са трупали значително количество опит, преди да достигнат до този ранг. Берсерките нямат време за тези подробности.

Снори ги описва като банда подивели кучета, които идват да разкъсат жертвата си и поведението им подсказва, че изобщо не усещат болката. Нещо по-любопитно е, че демонстрират своето безстрашие, като дъвчели дървените си щитове и също така били избирани по размерите – нещо средно между мечки или бикове. Не са малко племената, които са усетили тази ярост, но пропагандата в онова време е била повече от силна. Нека отново се върнем на викингите като хора. Те живеят на север, където нуждата от топли дрехи е не просто задължение, но и единствен фактор за оцеляване.

Берсерките не спазват тази традиция, можем дори да поспорим дали не трябва да ги зачислим към първите нудисти. Все пак те излизали доста голи, понякога без никакви други защити освен меча си. Това била психологическата бариера, която показвала, че най-вероятно противника е изтеглил късата клечка при среща с тези видимо полудели хора. Голотата символизирала липсата на всякаква отговорност към живота, както и демонстрация на неуязвимост. Това обаче е легендата, някои историци са на мнение, че кожата най-вероятно е обвързана с липсата на брони, но пък е имало вълча препаска около слабините и една на рамената.

Бихте заявили, че реално този вид бойци би могъл да изтръпне от студ и да не чувства толкова болка, като това също е логично, но и няма информация колко точно е средният живот на един берсерк като пратеник на Один. Има твърдения, че когато извършват ритуала преди битката, те трябва да бъдат голи, но не и в самата битка. Ако си спомняте лентата с участието на Антонио Бандерас, злите племена, които изглеждаха като мечки, изобщо не са случайни.

Викингите обожавали животни като вълци, мечки и кучета и бързо искали да се асоциират точно с тях. Тази любов към животните е подчертана от редица рисунки, но трябва да посочим и още един важен факт – няма никакви доказателства, че викингите са правили татуировки по тялото си, тази култура може дори да не се е развила там. Кога обаче идват берсерките на бойното поле? Според експертите от датския научен музей, те се призовават в най-тежките моменти, когато редовната войска няма да се справи.

Те се смятат за нещо като елитното подразделение или специалните сили в една армия, били едни от основните защитници на крал Харалд, когато е трябвало да се говори за дипломация – впрочем това е в някои от много редките случаи. Има някои слухове, че за повдигането на бойния дух са използвали наркотици – най-вероятно гъби, но това предание се появява едва през XVIII век и е малко късно дори да се потвърди.

Основната теория продължава да е обвързана с жаждата и злобата на представителите от това сравнително малко подразделение. С какво са въоръжени пратениците на Один? Най-често използват мечове, брадви и копия. Целият им живот е изкован в битка, като кандидатите се дават на армията още в най-ранна възраст – подходящата за носене на тези бойни средства. И макар рекрутирането да става по този начин, началото и въвеждането в редиците е чрез помощта на един специален култ, за който се смята, че е по-стар от самите викинги.

Самите ритуали могат да бъдат проследени и на редица други места. По-важното е, че когато един войник пострада или остане инвалид, той няма да се съжалява и най-вероятно няма да получи помощ, а само страхопочитание. Вярването е, че всеки берсерк има още една добра битка в себе си, преди да бъде призован обратно при Один. Богът на войната във викингската митология – Тир, също губи своята ръка, но никога не изгубил възможността да се сражава. Один губи едното си око, но не и погледа си в битката, както и ухото си. Один обаче е късметлия, все пак ще открием, че легендата разказва как е чувал с другото растежа на тревата. Берсерките често са илюстрирани като мъже на фронта, но никога не е било изключено да присъстват и жени. Все пак ако са били голи на  фронта, това носи още едно сериозно объркване за аудиторията.

Говори се дори за булки в тази армия, а след като самите викинги са пътували, за да открият жени, най-вероятно не са споделяли идеологията на римляните и гърците. Дори и да няма добри доказателства за присъствието им в елитната група, историците са категорични, че всички имали само едно хоби, а на север то е обвързано именно с войната и изкуството на войната. Не можем да бъдем сигурни колко точно успешни са били в боя, но ще открием, че визията им е изпълнявала много сериозна функция в това отношение и е решавала всички налични проблеми.

Снимки: Wikipedia