30-годишната война, която започна с полет през прозореца

Замъкът в Прага определено привлича редица туристи всяка година, но не трябва да забравяме, че и през последните няколко века се слави с доста интересна и вълнуваща история. Вечер светлините му се къпят в река Вълтава и го превръщат в една от най-красивите гледки на града. В миналото е бил значително по-самотен, когато присъстват и много по-малко сгради, но днес туристите не го пропускат като дестинация с исторически ценности. През 1618 г. обаче е обект на много интересна революция – тази на бохемите.

Техен основен опонент Фердинанд II. А този конфликт скоро ще се превърне в 30-годишна война. Разбира се, участник в цялото забавление е Свещената Римска империя, която в този момент се опитва да подпомогне императора. Титлата трябвало да пази интереса на Чехия, но вместо това отдавна принадлежи на династията Хабсбург. Липсва обаче наложена диктатура и влияние от страна на австрийците, в повечето случаи законите се разглеждат от имперския парламент. Изградена е някаква форма на полу-независимост, която дава възможности на висшите поданици, но нищо повече. В началото на XVII век започва да се прокрадва протестанството, което може да се разглежда като глътка свежест спрямо католицизма.

В Бохемия тази комбинация започва да се забелязва много по-сериозно. Населението от лутерани, калвинисти и католици също започва да усеща значителни търкания. Император Рудолф II управлява тази комбинация единствено и само с наложената мярка за толеранстност. Това обаче се променя в един момент, когато Фердинанд II започва да вярва, че територията, династията и религията не трябва да се разделят. Неговият основен поглед е насочен към връщането на славното време на Католическата империя. Този акт се разглежда от останалите като възможност за трупане на материални блага. Бохемия е известна със своята индустрия, търговия и земеделие, а към това трябва да се добавят и блага като златна и сребърна минна индустрия. Тези качества не са пропуснати от новия владетел.

Снимка: By Joseph Heintz the Elder – Kunsthistorisches Museum Wien, Bilddatenbank., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4891888

Макар и мнозина да очакват наложената толерантност да продължава да присъства, повечето не подозирали, че новият владетел се опитва да подсили националистите и с тяхна помощ да подготви един добре организиран бунт. За няколко месеца ситуацията се развива прекрасно, никой не обръща внимание на натрупващата се сила, но пък мнозина усещат, че ситуацията става още по-сериозна и е необходима една искра, за да се запали бунтът. Лутарианците искат да построят две нови църкви, което би трябвало да се гарантира от властта, но вместо това, Ферднанд предлага местата за издигане на католически църкви. Протестиращите са арестувани и строежът започва. След този случаи, всички религиозни лидери започват да усещат тичащата провокация. Освен това става ясно, че кралят отнема правото им на собственост.

Когато протестантите искат освобождаване на протестиращите и получават отказ, идва време за нови протести и демонстрации. Всички това се случва само една година след коронясването на новия лидер. Граф Индрих Матяш Търн, един от бившите бойци, които някога са се изправяли срещу Османската империя, води цялата тълпа протестиращи, което в този момент са се събрали пред двореца. Представителите на протестантите и католиците се настаняват в малка стая, за да разберат дали отнемането на територия в полза на Католическата църква е станала с подкрепата на Фердинанд II. В стаята остават само граф Вилем Славата и граф Ярослав Мартиниц, които продължават да търсят виновника за отнемането на земята. Именно протестантите настояват тълпата да приключи живота на хората, които са решили да отнемат правото им да строят църкви.

Мартиниц полита през прозореца, докато Славата все пак успява да даде някаква съпротива. Ударен е тежко в главата и след това лети след Мартиниц. За да е сигурно, че няма да има свидетели, секретарят Филип Фабрицио също отлита след тях. Изненадата на всички е голяма, когато Мартиниц и Фабрицио успяват да станат и да избягат. Междувременно Славата е евакуиран от неговите слуги. Мнозина историци смятат, че Фабрицио е оцелял, защото е паднал върху своите началници. Легендата, която разказват е, че най-вероятно ангелите са помогнали да се смекчи удара. По този начин католиците получили много добра представа на чия страна е Бог в тази ситуация. Протестантите, които забелязвали иновативната стратегия за бързо напускане на сграда, твърдят, че не са забелязали божия намеса и гравитацията продължавала да работи така, както е правила винаги.

Една възможна версия е, че изхвърлените са паднали върху тълпата, която значително е успяла да омекоти удара. Фредерик Бегбеде често се шегува, че историята на това кралство винаги завършва с полет от прозореца и в един момент жителите започнали да извършват своята политика, възползвайки се от мазетата. Определено има право, след като 200 години по-рано други личности са отлитали през прозореца, след като не са постигали съгласието на протестиращите. След като религията не успява да изпълни своята основна функция за мир и разбирателство, единственият очакван отговор е война, при това 30-годишна такава. Бунтовниците детронират Фердинанд II и бързо събират армия от 16 000 души. Короната на Бохемия е предложена на Фредерик V, чиято съпруга е дъщеря на Джеймс I от Англия.

Снимка: By Sebastiaen Vrancx – 1. Deutsches Historisches Museum2. The Bridgeman Art Library, Object 292256, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7783780

Англичаните в този момент също изразявали топли чувства към протестантите, следователно изборът им е достатъчно добър, за да спечелят вниманието на аудиторията. Много скоро примерът им ще бъде последван от Австрия, Испания, Франция, Холандия, Дания и Швеция. Страните, които обаче не са засегнати, изпращат достатъчно наемници, които да вземат участие в конфликта. И така религията се превръща в най-голямо главоболие за Централна Европа и за местното население. Следват 30 години на сражения, обири, унищожение, изнасилване и доминация. Според статистиката, повече от 25-40% от нацията на враждуващите страни е принудена да изпрати своите бойци.

Шведската армия унищожава 1500 града, 18 000 села и около 2000 замъка. Няма историк, който да не смята този период за един от най-черните и пагубните за цивилизацията. Ужасът ще приключи, след като се подпишат редица премирия и на 15 май 1648 г. ще бъде подписано окончателното прекратяване на военните действия. В този период се прокрадват и редица болести като чума, в следствие на лошите условия и много активно пътуващите европейци.

Заглавна снимка: By Sebastiaen Vrancx – 1. Deutsches Historisches Museum2. The Bridgeman Art Library, Object 292256, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7783780