Защо щатите изискват кръвни тестове за разрешителните за брак?
Противно на предположенията ни, практиката в Америка да се правят задължителни кръвни тестове преди брака няма нищо общо с едиповия страх случайно човек да не се обвърже с отдавна изгубената си майка, брат или друг близък роднина.
Тя обаче се корени в това, което някога се е смятало за тема, почти толкова неудобна, колкото и кръвосмешението: болестите, предавани по полов път.
През 30-те години на миналия век нарастващите нива на сифилис причиняват криза в общественото здравеопазване, отчасти защото темата е силно табу.
„Можехме на практика да изкореним тази болест, ако не бяхме възпрепятствани от широко разпространеното вярване, че добрите хора не говорят за сифилис, че добрите хора нямат сифилис и че добрите хора не трябва да правят нищо за тези, които имат сифилис “, пише генералният хирург на САЩ Томас Паран-младши в статия от 1936 г., наречена „Следващата голяма чума, която ще изчезне“.
Така Паран стартира национална информационна кампания относно венерическите болести. Плакати, филми, карикатури и дори пощенски марки призовават хората да избягват случайния секс и да се тестват редовно, а Американската асоциация за сексуално здраве спонсорира изложба за по темата на Световния панаир през 1939 г. в Ню Йорк. През 1938 г. Конгресът приема Закона за контрол на венерическите болести, който разпределя 3 милиона долара – и повече през следващите години – между федералните и щатските администрации за изследвания и тестове.
Плакат от кампанията. Пише: „Не рискувайте със сифилиса. Консултирайте се със здравните власти.“
Въпреки че усилията на Паран са прогресивни и успешни в някои отношения, те нанасят сериозни щети в други. От една страна, той поддържа погрешни схващания за това как тези болести могат да се разпространяват, като твърди, че „много случаи стават от контакти като използването на наскоро замърсена чаша за пиене, лула или цигара, от услугите на болногледачи, бръснари или служители на козметични салони, и т.н.” Той също така ръководи един популярен и ужасяващо неетичен експеримент в Тъскиги, Алабама, който изучава ефектите от сифилиса сред няколкостотин чернокожи мъже, като им отказва лечение без тяхното информирано съгласие.
Именно заради тази повишена осведоменост (и дезинформация) отделните щати започват да приемат закони, които изискват двойките да се подлагат на кръвни тестове, преди да кандидатстват за разрешителни за брак, така че да могат да избегнат разпространението на неоткрита венерическа болест помежду си и на бъдещите си деца. Както пише историкът Ерин Вубкер през 2016 г., 30 щата приемат такова законодателство до 1944 г., а проучванията на Gallup през 30-те и 40-те години на миналия век разкриват, че мнозинството от американските граждани ги подкрепят.
След като кризата със сифилиса приключва, някои щати просто ползват предбрачните кръвни тестове, за да проверят за други заболявания, като туберкулоза, рубеола и ХИВ. Проблемът обаче е, че практиката всъщност не разкрива особено много случаи от които и да е вид. Институтът Мизес съобщава, че нацията като цяло е похарчила около 80 милиона долара за тестове за сифилис и е открила само 456 положителни случая; и според проучване от 1989 г. в списанието на Американската медицинска асоциация, бъдещите младоженци в Илинойс са похарчили 2,5 милиона долара за тестване за ХИВ през първите шест месеца на програмата и само 8 от 70 846 теста са се оказали положителни… Тъй като в съседните щати се наблюдава увеличение на молбите за разрешение за брак през това време, проучването предполага, че хората просто са отивали при съседите, за да избегнат тестването (в края на краищата те се плащат от хората).
Когато щатите започват да осъзнават, че предбрачният кръвен тест не е рентабилен начин за скрининг за болести, те премахват своите закони. Но това определено беше бавен процес – Монтана е последният щат, който отменя задължителното си кръвно изследване (за рубеола)… през 2019 г.
