Самолетът, който летя, докато всички в него бяха мъртви

През 1999 г. един самолет поема странен курс през Съединените щати – той първоначално се издига на определената си височина, както обикновено, но вместо да се насочи към Далас, тръгва да лети направо към Канада. Никой не успява да се свърже с хората вътре и военни самолети се втурват да го прихванат, опасявайки се от най-лошото.

Никой обаче не знае, че в този момент всички на борда са в безсъзнание или мъртви.

Learjet 35, регистриран под номер N47BA, е малък самолет, който извършва частни ВИП полети. На 25 октомври 1999 г., когато излита от Орландо, Флорида, сред пътниците е голф легендата Пейн Стюарт, бившият футболист (американски футбол) Робърт Фрейли, президентът на голф агенцията на Стюарт Ван Арден, и дизайнерът на голф игрища Джак Никлаус. В самолета са и двамата пилоти, Майкъл Клинг и Стефани Белегаригу, които трябва да закарат всички до Далас. Общо шестима души са на борда на малкия самолет, който се очаква да вземе тричасовото пътуване с лекота.

Те излитат както обикновено и започват да се издигат на предварително уговорената височина от 11 900 метра над морското равнище. На 7000 м. пилотът потвърждава радиовръзката и посочва, че всичко върви нормално… това обаче са последните думи борда на Learjet 35.

6 минути по-късно отново е направен опит за връзка със самолета, но отговор не е получен. Многобройните опити през следващите няколко минути постепенно предизвикват тревога и става време Военновъздушните сили да се намесят.

За щастие в района има един F-16, който отива да види какво се случва с така рязко заглъхналия самолет. Полковник Олсън стига до заключението, че той няма видими повреди и лети в прав курс, но не може да погледне в пилотската кабина, за да види екипажа – прозорците са замъглени, сякаш покрити с конденз или лед.

След още две проверки опасенията нарастват. Има спекулации, че Пентагонът е обмислял да свали самолета, но официални лица опровергават това твърдение и заявяват, че такова нещо никога не е било опция.

Канадският министър-председател Жан Кретиен обаче по-късно признава в мемоарите си, че ако Learjet 35 беше навлязъл в канадското въздушно пространство, е имало разрешение той да бъде свален поради опасения, че може да се насочи към град Уинипег и да стане опасност за населението.

Learjet 35 преди катастрофата

Тъй като на борда има гориво само за 4 часа и половина, скоро то свършва и самолетът съответно тръгва спираловидно надолу. Свидетели отбелязват, че той е изглеждал напълно неуправляем и се е устремил към земята с почти свръхзвукова скорост. Крайната му точка е равно поле в Южна Дакота, като ударът от катастрофата го унищожава целия и оставя голям кратер.

И така, какво всъщност се е случило?

В кратките минути след последния контакт е установено, че е настъпило разхерметизиране на кабината. Не е ясно защо и колко бързо се е случило, но екипажът не е успял да получи допълнителен кислород в достатъчно количество, за да избегне загубата на съзнание от хипоксия.

Както при постепенното, така и при бързото разхерметизиране, хората в самолета изпитват когнитивни нарушения и загуба на съзнание, тъй като кислородът в кабината намалява, което вероятно в този случай е засегнало пилотите доста бързо. Оттук нататък автопилотът е поддържал височината и правия курс на самолета, докато впоследствие не се е изключил. Така на практика за период от почти 4 часа самолетът е летял сам без никой да го управлява.

* * *

И до днес не е известна причината за разхерметизирането, но записите от черната кутия показват, че никой не е бил буден в последните минути на полета. Възможно е всички членове на екипажа да са изпаднали в безсъзнание или да са починали малко след последния контакт с тях.

На мястото на катастрофата сега се издига мемориална плоча, посветена на жертвите на трагичния инцидент. По-късно Стюарт е приет в Световната голф зала на славата.

Трагично е и, че никога няма да разберем какво точно се е случило на борда на Learjet 35.