Малко известният Регистър на световната памет
Как бихте нарекли списък, който включва гоблените на Байо от 11 век и процедурите по процеса срещу Нелсън Мандела? Плюс „Story of the Kelly Gang“, първият игрален филм в света, направен през 1906 г., и иранската „Книга на царете“ от 10 век, считана за Илиада на Персия? И дори приказките на братя Грим, семейните архиви на Алфред Нобел и Трипитака Кореана от 13 век, 81 258 дървени блока, смятани за най-пълната колекция от будистки текстове в света?
Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО), която поддържа такъв списък, го нарича Регистърът на световната памет.
Американската агенция разполага с малко пари за съхранения и затова решава да защити колкото може, като посочва в регистъра ръкописи, карти, филми, текстил, звукови файлове и други исторически документи и артефакти.
„Ние повишаваме осведомеността за това колко са важни такива колекции“, казва Джоуи Спрингър, старши програмен директор на Регистъра. „Това е знак на одобрение, който им позволява да набират средства за съхранение и да повишат профила на институцията, която е собственик на колекцията.“
В много отношения Регистър имитира списъка на ЮНЕСКО за световното наследство, който в момента съдържа 878 културни или природни места по целия свят. Определянето на едно място като част от световното наследство повишава престижа му и често засилва туристическия интерес към него. Вписването в Регистъра също може да има подобно въздействие.
Но Регистърът на световната памет, който наброява 158 артикула, е с 20 години по-млад от ЮНЕСКО и е по-малко известен. Документалните съкровища обикновено не могат да бъдат посещавани от туристи и по-скоро биха се харесали на по-тясна, по-добре образована публика. Дори някои високопоставени професионалисти – като Джефри Харфам, директор на Националния хуманитарен център, и Брус Коул, който доскоро е председател на Националния фонд за хуманитарни науки – никога не са чували за Регистъра, въпреки че и двамата казват, че смятат, че това е великолепна идея. „Историческото представяне на всяка култура трябва да се основава на факти“, казва Харфам. „Всичко, което помага да се покажат тези факти пред вниманието на обществеността, е ценно нещо.“
„И ЮНЕСКО би искала програмата да бъде по-известна“, казва Спрингер. В момента се прави проучване, за да се определи кой знае за регистъра и как даден списък е помогнал на обектите в него. Но тя също така отбелязва, че известността й може да е по-оскъдна в този случай, тъй като САЩ се оттеглят от ЮНЕСКО през 1984 г., като отново се присъединиха чак през 2002 г. САЩ имат само два елемента в Регистъра: „Магьосникът от Оз“, подаден от Джордж Ийстман, и картата на света от 1507 г. от Мартин Валдсемюлер – първият, който нарича Новия свят „Америка“. Тя е предоставена от Библиотеката на Конгреса, която притежава единственото оцеляло копие, и от родната на картографа Германия.
Регистърът се разширява в нечетните години. Във всеки тур всеки член на ЮНЕСКО (193 в момента) може да направи до две номинации. (А ако те представят съвместни предложения с друга държава, няма ограничение.)
Обикновено 14-членна консултативна комисия се среща, за да оцени номинациите. Спрингър казва, че тези обсъждания не отнемат много време: заявленията трябва да бъдат подадени до началото на предходната година и да бъдат подложени на дълъг преглед от експерти от цял свят.
През 2009 г. единственият номиниран артефакт за САЩ е от институцията Смитсониън и представлява филмовата и видео колекция на Джон Маршал с бушмени от периода 1950-2000. Памела Уинтъл, старши архивист там, прави предложението. Дългогодишен защитник на запазването на филма, тя научава за Регистъра, когато през 2007 г. е избран „Магьосникът от Оз“, и веднага се сеща за колекцията на Маршал. „Той е заснет в 50-годишен период, през който група бушмени преминава през изключително развитие от каменната ера до 20 век“, казва тя. „Това е невероятна история.“
Официалната номинация описва колекцията като „един от творческите проекти на визуалната антропология на ХХ век. Той е уникален в света с обхвата на своята непрекъсната аудиовизуална документация на една културна група от пустинята Калахари, в североизточната част на Намибия.“
Други номинирани през същата година са Енциклопедията на източната медицина, съставена в Корея през 1613 г .; „дървените блокове от династията Нгуен“, които помагат за записване на официалната литература и историята на семейството, управлявало Виетнам от 1802 до 1945 г .; звукова колекция от местни езици, традиции, тържества, ритуали, церемонии и музика на Мексико; архив, документиращ екологичната катастрофа след завиряването на притоците на Аралско море, и Енското евангелие, шедьовър, написан на нускури, стара грузинска писменост, направена отчасти с червено мастило, уникално за Грузия.
За щастие на панела, няма ограничение за броя артефакти, който могат да изберат: всичко е на базата на „световна значимост“. Това също е хубаво и за света.
