Направиха най-тънките спагети в света

Химици от Лондонския университетски колеж създадоха най-тънките спагети в света с помощта на обикновено брашно, течност и електрически заредено устройство, което може да създаде нишка с диаметър само 372 нанометра – по-тясна от дължината на вълната на синята светлина; толкова тънка, че може да се види само с електронен микроскоп.

Нанопастата е използвана за оплитане на килимче с диаметър 2 сантиметра. То се вижда ясно, но отделните ѝ влакна – не. Брашното и течността – мравчена киселина – са завъртени с помощта на техника, наречена електроспининг. Суровата смес е издърпана през върха на игла с помощта на електрически заряд, образувайки спагета (да, в единствено число), 200 пъти по-тънки от косъм.

„За да направите спагети, прокарвате смес от вода и брашно през метални отвори. В нашето изследване направихме същото, с изключение на това, че издърпахме сместа с помощта на електрически заряд. Пак са спагети, но много по-малки“, казва съавторът д-р Адам Кланси в изявление за пресата.

Филинде в бульон

Тази най-тънка паста в света е работата на Беатрис Бритън в рамките на магистърската ѝ степен по химия в Калифорнийския университет. Втората по тънкост паста е с ширина 400 микрона (т.е. около 1000 пъти по-дебела) и може би ще се изненадате да научите, че не е направена от машина. Su filindeu или филинде (което би могло да означава или нишки на Бога, или идва от арабската дума за коса) е паста, която се прави на ръка от около 10 жени в сардинския град Нуоро.

„За съжаление не мисля, че би била практична за ястие, тъй като би се преварила за по-малко от секунда, преди да я извадите от тигана“, добавя съавторът професор Гарет Уилямс.

Екипът обаче не се опитва да разработи нова форма на паста. Той планира да използва тези нишки за интригуващи технически приложения, няколко от които в областта на медицината.

„Нановлакната, като тези от нишесте, показват потенциал за ползване в превръзките за рани, тъй като са много порести. Освен това се проучва възможността нановлакната да се използват като скеле за възстановяване на тъкани, тъй като те имитират извънклетъчната матрица – мрежа от протеини и други молекули, които клетките изграждат, за да се поддържат“, обяснява професор Уилямс.

„Нишестето е обещаващ материал, тъй като е в изобилие и е възобновяемо – то е вторият по големина източник на биомаса на Земята след целулозата – и е биоразградимо, което означава, че може да се разгражда в организма“, добави д-р Кланси.

„Но пречистването на нишестето изисква много обработка. Ние показахме, че е възможен по-прост начин за производство на нановлакна от брашно. Следващата стъпка е да се изследват свойствата на този продукт. Бихме искали да знаем например колко бързо се разпада, как взаимодейства с клетките и дали може да се произвежда в голям мащаб.“