Messerschmitt Bf 109 – най-добрият самолет на Втората Световна война

Инженерното чудо на Германия във времето между Първата и Втората Световна война и до днес може да се смята за една от най-сериозните индустриални революции на XX век. Хитлер бързо преоборудва заводите за производство на военна техника, а междувременно инженерите, носещи все още лютата обида от предишната война са твърдо решени, че трябва да отвърнат на удара и имат нужда от реванш.

И така в хода на голямото производство в Германия се раждат някои от най-съвременните военни проекти. Дори и след края на глобалния конфликт ще има преразпределение на наследството, което по един или друг начин ще еволюира до нивото на Stealth и редица други авио проекти. С падането на диктатора ще се открият редица немски прототипи, които много скоро ще намерят своето приложение в Студената война. Преди да стигнем до нея, трябва да обърнем внимание на една впечатляваща машина, чийто грохот накара цяла Великобритания да трепери.

Говорим разбира се за смъртоносния Messerschmitt Bf 109. По време на Втората Световна война този самолет достига производственото число 33 000. До днес е един от най-масовите бойни самолети и колкото по-голямо е неговото количество, толкова по-сериозни са и успехите му. Bf 109 е успял да свали повече самолети, отколкото всеки друг и най-вероятно големият му военен успех се е случвал точно над Великобритания. Изтребителят може да се похвали и като машината, която е прекарала най-много време на въоръжение – от Испанската война от 1936-1939 г. до края на Втората Световна война и малко след това изпълнява военни мисии за новосъздадения Израел (ирония на съдбата и историята).

Къде обаче се крие тайната на Месершмит? Трудното му раждане! Започвайки проекта още през 1935 г. немските авио инженери искали да използват много мощен двигател за компактния си прототип. Липсата на такъв принудила конструкторите да се обърнат към един английски производител с името Rolls-Royce Kestrel. Доставеното самолетно сърце разполагало с мощност от 695 конски сили. Това до някаква степен задоволило изискванията. Освен това германците се постарали да прикрият информацията за новия си проект, след като предишния 108-и модел е 4-местен транспортен самолет.

Никой не е подозирал, че бъдещият модел ще е мощен и свиреп изтребител, който ще постави световната авиация на колене. Междувременно не трябва да забравяме, че в Япония също са се разработвали подобни машини, там японската корпорация Mitsubishi е имала повече време за експериментиране, както и ресурс. По същото време Херман Вилхем Гьоринг оглавява немското Луфтвафе (немските военно въздушни сили, често Луфтвафе се смята за човек, а не е). Първоначалната цифра авиатори е 18 200 души.

Необходим е по-сериозен опит и както мнозина се досещат, бойното кръщене на този самолет започва в Испанската война, позната още като генералната репетиция за Втората Световна война. Повече от 7000 авиатора се отзовават на повика на генерал Франсиско Франко. Летците са млади и неопитни, но Месершмит е създаден с онази много популярна немска педантност и в хода на военните действия започва да се трупа много важен опит, разработват се стратегии и се изчистват онези проблеми, които би трябвало да възникват при тестовете. До края на Испанската война, конструкторите вече са успели да тунинговат допълнително своите самолети и са готови за истинската битка.

Светкавичната война носи своето име благодарение на възродената немска индустрия. Новите по-бързи танкове и по-агресивни самолети успяват да покорят разстояния, които нито една пехота не може да покрие. Точно по тази причина Франция капитулира, вярвайки, че за пореден път ще се води окопна война. Луфтвафе безпроблемно отстранява всеки противник по пътя си. От 1939 година немските асове са признати за най-добрите в света. В следващите месеци завземат въздушната територия на Полша, Холандия, Беглия и Франция. Когато Франция капитулира, Хитлер вече има само един противник, който трябва да получи много добър урок за своята дързост и това е Великобритания.

В този период се раждат и първите редизайни на самолета. Пристигат по-сериозните V12 двигатели от Daimler и разполагат мощност от близо 1150 конски сили и максимална скорост от 300 км/ч. Messerchmitt Bf 109 е като малка спортна кола с особена маневреност и летците го обичат, но имал и определени трески за дялане. Самолетът бил съвършено оръжие само в ръцете на опитните пилоти. Излитането и приземяването са изисквали известен опит. Към 1943 г. немските конструктори ще помислят за изчистването на още една грешка. Огромният двигател разполага с течна система за охлаждане и попадения в нея може да се смята за фаталано. Едва през 1943 г. са добавени два радиатора и при попадение в единия, пилотът може да активира другия.

Инженерите монтират и система за претоварване, която дава още 5 минути полет без охлаждане, в които авиаторът да реши дали да се върне в базата или къде точно да катапултира. Друга красива екстра, за която останалите мечтаят е електрически стъпков регулатор за контрол на оборотите. Изтребителят можел да продължи да поддържа работата си дори при най-натоварващите маневри, междувременно самолетите на противника разполагат с хидравличен стъпков мотор и много често могат да изгасят двигателя си, а при високи обороти е почти невъзможно да се включи отново. Резервоарът е скрит зад доста дебела броня, пилотът също е обезопасен в кокпита. Това дава значително самочувствие на летеца пред конкурентите си.

Германските инженери успяват да поставят и много сериозно количество картечници, които преместват от крилата в предната част на самолета. Синхронизаторите им са също започват да блестят и нито едно перка не е ударена по време на въздушен бой. Самолетът е в своя апогей към края на войната. През 1944 г. разполага с много по-мощен двигател (близо 200 конски сили) водна инжекция и суперчарджър за допълнителна скорост – при тестовете лети със 720 км/ч.

Въпреки въоръжаването на противника с новите P51 Mustang и Spitfire, немското оръжие доминира със сериозен таван на полета и продължава да е точно толкова смъртоносно, колкото в самото начало. Когато Гьоринг е попитан от какво има нужда, за да победи британците, той отвърнал, че ескадрила Spitfire ще свърши чудесна работа. Получава много по-добър инструмент, но вече е значително късно за промени. Messerschmit определено оставя в историята като един от най-добрите създавани самолети във военната история и всички следващи модели грабят с пълни шепи от неговата конструкция. Не трябва да забравяме, че българските летци използват именно този самолет във въздушната битка на София. И въпреки по-малката си численост, родните пилоти определено показват висока класа и също признават качествата на немската машина.