Красавицата, която изобрети безжичната технология
Наистина ли екзотична актриса от Виена, смятана за една от най-красивите жени в света през 40-те години, изобретява безжичната технология? Не точно, но фактите около историята са изумителни и включват Холивуд, Втората световна война и торпеда с дистанционно управление.
Хедуиг Ева Мария Кислер, по-известна като Хеди Ламар, наистина патентова „Система за тайна комуникация“, която трябва да послужи в борбата срещу оста Рим-Берлин-Токио през Втората световна война. Технологията е предназначена да управлява торпеда дистанционно без да може това управление да се заглуши от врага.
Идеята на Хеди идва от по-обширната концепция на честотното скокообразно изменение. Тя я развива заедно с композитора Джордж Антейл, който преди това се е занимавал с автоматизация на музикални инструменти и използва същата концепция, която просто променя честотата на сигнала, така че той не може да бъде заглушен.
Работата й е забравена дълго време, до 1997, когато изследователи я намират и заключават, че тя е изключително напреднала за времето си. Методологията на Хеди след това се използва в много от модерните безжични технологии като, например, Bluetooth.
Хеди (в средата) заедно с Джордж (вдясно)
По време на ВСВ в САЩ е основан Националния съвет на изобретателите, който има за цел да намира хора с добри идеи за борба срещу държавите от Оста. Методи за криптиране и декриптиране на съобщения се търсят с особено внимание.
Ламар представя идея за радиоуправляемо торпедо. Честотите му ще се променят от устройство с клавиши, подобно на пиано, като редът им ще се знае само от електрониката в торпедото и в кораба. Както пише в патентните документи: „Накратко, системата ни, адаптирана за радиоконтрол на отдалечени плавателни съдове, използва записи, синхронизирани между предавателя и ресийвъра, според които те променят настройките си. Така че без да знае записите, врагът не би могъл да определи какви честоти се излъчват… В нашата система се използват 88 честоти, между които предавателя и ресийвъра ще сменят на определени интервали. Също така, тези записи могат да са със всякаква дължина и бързина. Двата записа могат да се синхронизират с правилно калибрирани мотори, които се използват в часовници и хронометри. Във възможностите на изобретението ни е и опцията за периодична отдалечена калибрация на мотора в торпедото спремо мотора в кораба чрез специални импулси.“
Преди тази технология, сигналът, който управлява торпедото, може просто да бъде засечен и заглушен от вражеския кораб и след това той да се премести.
Хеди Ламар в „The Heavenly Body““, 1944
Хеди и Джордж представят изобретението си пред Националния съвет на изобретателите през 1940. Военните обаче, най-вероятно защото няма да слушат някаква си там хубавелка и актриса какво им говори, отказват въпреки очевидните ползи.
Идеята е патентована и след това напълно забравена. Поне за известно време, докато американските военни не я използват по време на Кубинската ракетна криза.
Кларк Гейб и Хеди Ламар в „Comrade X“, 1940
В крайна сметка приносът на Хеди Ламар е отбелязан възнаграден, когато през 1997 Electronic Frontier Foundation й дават „Награда за пионер“, а също така получава и „Bronze BULBIE Gnass Lifetime Achievement“, която се присъжда „на хора, чиито постижения в изкуствата, науката и бизнеса значително допринасят на обществото“.
Една година по-късно, през 1998, Wi-LAN купува 49% дял от патента на Ламар за необявена сума.
Но как въобще й хрумва идеята и от къде има познанията да направи подобно нещо?
Хедуиг е родена през 1913 година във Виена. Филмовият й дебют е през 1931 в „Extase“ на Густав Мачати – филм, който е скандален дори и днес заради щедрата си голота и сцена с подозрително убедителен женски оргазъм.
Малко след това тя решава да се освободи от задушаващия си съпруг, Фредрик Мандл, богат австрийски търговец на муниции, за когото се омъжва, когато е на 19. Като всяка легендарна принцеса, и тя до голяма степен е държана в плен в дома си в панорамния, но отдалечен Шлос Шварценау. Мъжът й ходи на множество вечери с лидери във военната индустрия и въпреки, че и двамата са от еврейски произход, той се среща и с хора като Хитлер и Мусолини.
Отчасти защото иска да я държи под око, Миндл я взима на някои от конференциите и бизнес срещите, които посещава, на които присъстват и инженери и учени, специализиращи в оръжейния сектор. Сметя се, че именно така Хеди научава повече за математиката, оръжейните технологии и по-конкретно, че в момента се търси начин да се избегне заглушаването на радиосигнали.
За да избяга от своеобразния си затвор, според автобиографията й „Ecstasy and Me“, тя упоява прислужница, която изглежда като нея, облича дрехите й и така напуска къщата, а след това и страната.
Кариерата й в Холивуд започва преди дори да стигне до САЩ – когато среща съоснователя на MGM Луис Б. Майер в Европа. Тогава той я убеждава да промени и името си на Хеди Ламар (като Ламар идва от прочутата актриса от немите филми Барбара Ла Мар), за да се отдалечи от участието си в „Ecstasy“. Скоро кариерата разцъфтява и тя се озовава до звезди като Кларк Гейб и Спенсър Трейси.
Както отбелязахме, нереализираният принос на Хеди във Втората световна война потъва в забвение доста дълго. Те не изобретява wifi, както се твърди на някои места… Но работата й подпомага както на киното, така и на науката, което е нещо изключително рядко срещано. До голяма степен като красотата й.
