Какво представлява мимеографската машина?
Чували ли сте някога за мимеографска машина? Освен ако не сте много антични или нямате много странни интереси, няма да се изненадаме, ако не сте – но тя е оставила особено голяма следа (или може би мастилено петно) в историята на печата.
По същество мимеографската машина е предшественик на съвремения ксерокс – хората са я използвали, за да правят копия на писмена информация.
С електрическа писалка, както е било в началото, или с пишеща машина желаната информация се е гравирала върху празен шаблон, след това шаблонът се е поставял в преса с мастило и празен лист хартия, да се натисне надолу и мастилото да се прокара върху хартията, като така се направи копие на всичко изобразено върху материала на шаблона.
Първият човек, който подава патент за версия на мимеографската машина в САЩ, е небезизвестният американски изобретател и бизнесмен Томас Едисон през 1876 г. Тази първа итерация на изобретението е включвала използването на електрическа писалка за изрязване на шаблоните и плоска преса с мастило.
Дървен мимеограф на Едисон
След това работата на Едисон е доразвита от колегата му изобретател Албърт Блейк Дик, който прави подобрения на шаблоните, като ги изработва от восъчна хартия, патентова ги и през 1887 г. пуска на пазара машината, която нарича Edison Mimeograph.
През годините и други автори правят подобрения в процеса, като например заменят плоската преса с въртящ се цилиндър – който пък може да има двигател или ръчна манивела – с автоматично подаване на мастило. В по-късните версии за изрязване на шаблоните се използват и пишещи машини.
Популярността на мимеографа нараства, тъй като, от една страна, той е по-достъпен, а от друга страна, и за много повече хора, отколкото да отидат в печатница, за да си направят копия. През 1950 г. една мимеографска машина е струвала между 50 и 100 долара, т.е. от 600 до 1300 долара в днешни пари.
Освен това е била сравнително лесна за използване и е можела да прави копия бързо, което е предизвикало по-широкото производство на ръчно изработени стихосбирки и списания. „Тогавашната ситуация не се различава толкова много от сегашните блогове или туитове“, казва пред National Geographic Кайл Шлезингер, професор по типография в Университета на Хюстън-Виктория.
