Изкуственият интелект няма да бъде спасение
Изкуственият интелект е успял да впечатли мнозина, особено след като ChatGPT е със свободен достъп, учи се и се опитва да опознава човешката природа, предоставяйки най-различни решения. Технологията позволява композиране на песни, създаване на картини, игра на час и дори диагноза на болести. Това наистина е впечатляваща стъпка в развитието на човечеството, но докъде точно се простира?
Има два аспекта на компютърна мощност, която може да се използва, това е хардуера, който изпълнява различни операции и ефективност на серия от алгоритми. Скоростта обикновено се ограничава от законите на физиката, а самият алгоритъм винаги е бил серия от инструкции, записани на операционен език, който самата машина може да разбира.
Ако скоростта на един компютър може да достигне физическите лимити, изчисленията и данните ще бъдат много трудни за поддръжка и отново ще стигнем до ограниченията на човешкия мозък. Често човешкото въображение измисля невъзможни проблеми, но те се простират само до ограниченията на собствената ни фантазия. Математиците и компютърните учени се опитват да разберат и изчислят дали един проблем има решение или няма.
Модерният поглед на машина за решаване на алгоритъм е машината на Тюринг, която се изобретява през далечната 1936 г. Неговото устройство прави аритметични калкулации, които изискват записване и допълнителни настройки на данните. Върху нея се базират и компютрите днес, включително и вашия телефон, от който най-вероятно четете тези редове.
Машините работят с ясно зададени правила и започват всичко от първия ред, за да стигнат до края на цялата система от правила. Накрая след всички проверки и тестове, машината спира и ни дава някакъв резултат.
Алгоритмите често работят с информация от рода на „Да“ и „Не“ и често „Истина“ или „Лъжа“. По аналогия е нещо като лекарски преглед. Проверява се пациента, запознаваме се с неговия проблем, следваме редица процедури, за да установим неговото заболяване и след това продължаваме, докато не заключим някаква диагноза. Ако машината на Тюринг даде положителен или отрицателен резултат, можем да видим и крайният резултат. Компютрите не могат да решат всички проблеми, както мнозина очакват, всичко зависи от човекът, който задава проблемът. Някои от алгоритмите са известни с проблемът на пътуващия търговец.
Тук се предлагат няколко точки, които в графика трябва да покажат връзка. Обикновено пътят започва от всяка една точка и отива при следващата само веднъж, преди да се върне обратно при началната. Представете си го като пътуващ търговец, който се опитва да намери най-правилния маршрут, с който да стигне до всички точки и да продаде своята стока, а след това да се върне обратно от стартовата точка. През 70-те години на миналия век двама учени – Стивън Кук и Леонид Левин ще представят решение на този проблем чрез математическа формула.
Ако си представим, че точките не са 10, не са 20, не са и 1000, а например милиард, дори един суперкомпютър ще има нужда от години, за да стигне до някакво решение. При алгоритмите няма кратък път към решение. Ричърд Файнман ще предложи да се създаде компютър, следващ законите на квантовата механика. През 1995 г. Питър Шор ще представи своя квантов алгоритъм за решаване на факторелни числа в пономинално време.
Някои от RSA алгоритмите ще се използват в защитаването на мрежи и комуникация. Те се използват за поставянето на по-висока и сложна изчислителна мощност и винаги използват високи числа. Ако такъв компютър се използва за решаване на математически проблеми, той автоматично ще гарантира много по-бързи отговори и решение на някои основни проблеми. С други думи можем да кажем, че се намираме в основата на компютърната технология и изкуствения интелект, а когато същият започне да решава редица проблеми, то неговите шансове наистина ще се повишат значително.
