Ако не сте чували за Pарадокса на Ферми, той звучи по следния начин: Като се има предвид колко е необятна Вселената и колко е вероятно животът да се развие другаде, как така никоя извънземна цивилизация не е установила контакт с нас? За краткото време, откакто търсим, сме открили много екзопланети. Сигурно трябва да има някой други същества някъде там, които също като нас отчаяно искат да открият други като тях?
Откакто този въпрос е поставен през 1950 г. от Енрико Ферми, се появяват различни отговори – от доброжелателни до абсолютно ужасяващи. Един от тях е, че просто все още не е имало достатъчно време. Възможно е извънземните цивилизации да дават приоритет, както и ние, на търсенето на технографски знаци, които ние просто не сме излъчвали достатъчно дълго. От друга страна, може да се окаже, че във Вселената е най-нормалното цивилизациите да се самоунищожават преди да достигнат достатъчен напредък, за да осъществят контакт.
Едно ранно обяснение, предложено от Джон Алън Бол през 1973 г., е хипотезата за зоопарка. Според нея извънземните може да знаят за нас, но да се крият.
„Сред популярните в момента идеи за извънземния разум идеята, че „те“ се опитват да говорят с нас, има много привърженици“, пише Бол в статията си. „Тази идея ми се струва малко вероятна и хипотезата за зоопарка всъщност е антитеза именно на нея.“
„Смятам, че единственият начин, по който можем да разберем очевидната липса на взаимодействие между „тях“ и нас, е да предположим, че те умишлено го избягват и че са обособили района, в който живеем, като един вид зоологическа градина.“
Точно както ние самите отделяме специални територии като природни резервати и оставяме неконтактни племена (които никога не са влизали в контакт с други народи и цивилизация) без контакт, едни напреднали същества може да решат да ни оставят да се развиваме сами и да наблюдават напредъка ни, както ние наблюдаваме животните в зоологическата градина. Когато станем от своя страна достатъчно зрели – в технологично или политическо отношение – те ще установят контакт. След което „в крайна сметка ще бъдем погълнати, унищожени, опитомени или асимилирани“.
Това може да означава също, че има управляваща цивилизация/съвкупност от цивилизации, които са се съгласили да уважават зоологическите градини.
„Така че, най-общо казано, трябва да имаме предвид само най-технологично напредналите цивилизации – пише Бол, – защото те в известен смисъл ще контролират Вселената“.
Енрико Ферми
За съжаление, както и при много други решения на парадокса на Ферми, това също не ни предоставя начин да го проверим. По същество ситуацията е все едно да не знаете дали къщата ви е празна, или е пълна с хора, които са толкова технологично напреднали, че може да гледате право в тях и да не ги виждате.
„Хипотезата за зоопарка предвижда, че никога няма да ги открием, защото те не искат да бъдат открити и имат технологичните възможности да бъде така“, пише Бол. „По този начин тази хипотеза може да бъде имитирана, но по принцип не може да бъде потвърдена от бъдещи наблюдения.“
Бол не харесва идеята, описвайки я като „психологически неприятна“, тъй като би било по-приятно да си мислим, че извънземните ще искат да се свържат с нас, ако знаят, че ни има.
„Историята на науката обаче съдържа многобройни примери за психологически неприятни хипотези, които са се оказали верни“, заключава той…
Разбира се, не е съвсем ясно дали би било в наш интерес да осъществяваме контакт, дори ако можехме. Според друга хипотеза – за Тъмната гора – ако в космоса има дори една цивилизация, която се стреми към унищожение, би било логично всички останали цивилизации да си мълчат, за да не привлекат вниманието ѝ.