Големият провал на Андре Ситроен, който промени завинаги света на автомобилите

Мнозина не си дават сметка за пътя, който са изминали вещите ни от чертожната дъска до рафта в магазина. За да се превърне една идея в реалност, тя преминава през симулации и тестове, които следва да отговорят на серия въпроси. Неизвестностите в предпроизводствения период включват: ефективност, безопасност, производство, технологични решения, продажби и т.н. Колкото по-силно регулирана е конкретната област, толкова по-детайлни и продължителни са предпроизводствените проучвания.

И целият този процес не е безплатен.

От друга страна, често по време на разработването на продукта идеята остава само на хартия, а похарчените средства остават без възвръщаемост.

Според последния доклад на Европейската комисия публикуван на 17 декември 2018 г, 2500 компании в световен мащаб са похарчили 736 милиарда евро за развойна дейност през 2017 г. Именно тези високи разходи са тласнали не една или две компании към фалита.

Някои от тях са имали успех и успяват да оцелеят. Такава е историята на френския автомобилен производител Citroën.

Андре Ситроен

Компанията е основана от Андре Ситроен през 1919 г., като в началото на 30-те години става четвъртият по големина производител в света. Самият Андре Ситроен е роден през 1878 г. в Париж. Още в ранна детска възраст, той е силно впечатлен от работата на Жул Верн и строежа на Айфеловата кула за Световното изложение в Париж през 1889 г.

Това го вдъхновява и той решава да стане инженер. Завършва Парижката политехника през 1900 г. и още същата година пътува до родината на майка си – Полша.

По време на това пътуване, той вижда в една дърводелска работилница как майсторът използва в работата си зъбни колела, които са с формата на рибена кост. Тази структура прави предавката по-тиха и по-ефективна. Прозорливият Ситроен откупува патента за малко пари. По-късно доразвива концепцията и впоследствие патентова използваните и до ден днешен двойни спирални зъбни колела. Тази структура остава запазена марка за Ситроен, която дори става емблема на автомобилите на компанията.

Зъбните колела, които вдъхновяват емблемата на Citroën

Кариерата на Андре Ситроен продължава във вече отдавна несъществуващия автопроизводител Mors. По време на Първата световна война компанията се занимава с производство на оръжие. След края на войната Ситроен вече е придобил достатъчните познания и умения, за да създаде и своята собствена компания.

Още преди това той е наясно какво трябва да направи за да има успешен бизнес в автомобилната индустрия. Подобно на Хенри Форд, Ситроен приема философията, че в следвоенния период е нужна лека и здрава кола, произвеждана в големи количества за да се постигне ниска цена (което, на свой ред, да я направи лесно продаваема).

През май 1919 г. Citroën представя първия си модел (Туре А) в шоурум на Шанз-Елизе 42. На същия този адрес, 100 години по-късно, все още се намира магазин на френския производител.

През следващите няколко години компанията се разширява. Освен с леките си автомобили, Citroën жъне успех и с товарни автомобили, от които поръчки прави дори американската армия.

През 1925 г. Андре Ситроен решава да отдаде почит на своето вдъхновение – Айфеловата кула. Върху символът на френската столица е инсталиран светещ надпис Citroën с помощта на 250 000 крушки и 600 км кабели. Това е вписано като най-голямата външна реклама в Книгата за рекорди на Гинес. Надписът стои там до 1934 г. Същата тази година, компанията претърпява първия си голям трус.

Няколко години по-рано е дадено началото на разработването на нов модел Citroën, носещ името Traction Avant (от фр. език – предно предаване). Нещо повече – подготвяният автомобил е абсолютен пионер в три ключови характеристики, които се използват и до ден днешен: конструкция тип монокок, предно предаване и независимо окачване на всички колела.

Zeppelin D.I. – първият сериен самолет с монокок кабина

Какво означава това? В продължение на десетилетия автомобилите са притежавали конструкция, подобна на концепцията на Ford Model Т – шаси (стоманена рамка), на която се монтира цялата механика и купето. Конструкцията тип монокок е взаимствана от самолетостроенето, съчетава в една „черупка“ купе и шаси, в резултат на което колите са по-евтини за изработка, по-практични и по-комфортни. Поради тази причина колите днес приличат повече на Traction Avant, отколкото на Ford Model Т.

На фона на разработването на Traction Avant, Андре Ситроен предвижда разширяване на производствените мощности 4 пъти. Амбициозният план е задвижен през март 1933 г., когато фабриката е съборена. През април строежът на новата започва, а в края на август е завършен.

Ситроен вдига празненство по този повод. В празното хале са поканени близо 6000 души, основно търговци. Този жест от негова страна се тълкува като липса на връзка с реалността. Следващите месеци стават надпревара с времето, за да се завърши разработването на автомобила и да се оборудва производство, преди инвеститорите да загубят цялото си търпение.

Самият Traction Avant е посрещнат добре на пазара. Бързото разработване на модела, новата фабриката и големите маркетингови усилия, са твърде големи инвестиции, за да бъдат направени наведнъж.

През декември 1934 г., въпреки финансовата помощ от страна на компанията Michelin, Ситроен подава документи за обявяване в несъстоятелност.

По молба на френското правителство най-големият кредитор на Citroën, става негов основен акционер. Така на мястото на Андре Ситроен застава Пиер Мишлен (син на Едуар Мишлен). По-късно, през 1935 г., основателят Андре Ситроен умира от рак на стомаха. Неговата компания обаче оцелява и просперира.

Надгробният камък на Андре Ситроен в Париж

Иновациите в Citroën не свършват с края на ерата на Андре Ситроен. По-късно Citroën става пионер в още много нововъведения: хидропневматично самонивелиращо се окачване, въртящи се в завой предни фарове, дискови спирачки (такива каквито ги познаваме днес), значението на аеродинамика, сензор за дъжд, адаптивни фарове, пълно-активно окачване, товарен бус с предно предаване, адаптивен волан, хед-ъп дисплей и др.

Citroën Traction Avant

Интересен факт за Citroën Traction Avant: По време на Втората световна война този модел е фаворит на френската съпротива поради неговата пъргавост и поведение на пътя. Ето защо днес е трудно да се намери предвоенен екземпляр в добро състояние. Повечето от тях „умират“ за френския народ.

Дали рискът, който Андре Ситроен е поел, си е струвал? Фактите говорят сами: произведени са над 750 000 броя, търсена е от колекционери на класически автомобили, и най-важното – всеки автомобил днес си прилича с Traction Avant повече от който и да е било друг модел от това време.

Както е казал Д-р Алберт Сент-Дьорди, откривателя на витамин С: „Иновацията е да виждаш това, което всеки е видял, и да мислиш това, което никой друг не е мислил.“